Параноята е чувството за наличие на заплаха, например, че наблюдение или действие срещу човек, без да има обективна причина или доказателства, че това е истина. Случва се на много хора в определени моменти. Дори и когато човек е наясно, че притесненията му не са основани на реалността, те могат да бъдат обезпокоителни, ако се случват твърде често.
Клиничната параноя е по-тежка. Това е рядко психично заболяване, основано на вярата, че другите са несправедливи, лъжат или активно се опитват да навредят на човек, дори когато няма обективни доказателства. При клиничната параноя човекът не разбира факта, че е параноичен, защото е много сигурен, че това, в което вярва, е истина.
Видове параноя
Има четири вида параноя:
Недоверие
Недоверието е тип параноя, при която на човек му е трудно да се довери на другите и на техните намерения към него, въпреки че не могат да бъдат намерени никакви или достатъчно доказателства, които да докажат подозренията на човека.
Междуличностна чувствителност
При този тип параноя болният оценява негативно невербалния език на другите хора и приписва негативни или дори нападателни (често прикрити) значения на техните коментари и/ли поведение.
Препратки
Това са погрешни вярвания, че случайни или несвързани събития са пряко свързани със страдащия и могат да включват и параноидни идеи.
Преследване
Параноята за преследване се изразява във вярване, че някой или нещо манипулира, преследва или се опитва да навреди на болния или на негов близък. Страдащите от този тип параноя може многократно да подават жалби до съдебните власти. Специалистите по психични заболявания класифицират този вид параноя като налудност.
Какво причинява параноя?
Няма очевидна причина за параноята, но изследователите смятат, че определени фактори могат да играят роля.
Твърде малко сън
Само една неспокойна нощ вероятно няма да причини параноидни мисли. Но честото недоспиване, може да започне да се отразява негативно. При редовно лишаване от сън, мислите не са толкова ясни и конфликти и недоразумения с други хора са по-вероятни. В такива моменти може да започне да изглежда, че хората са настроени враждебно, когато просто се държат както винаги. Ако човек не спи достатъчно дълго, може дори да започне да вижда и чува неща, които не са там (психиатър ще ги нарече халюцинации).
Зрял човек трябва да се стреми към 7-9 часа сън на нощ, за да е бодър и психически здрав.
Стрес
Когато напрежението в живота се увеличи, човек може да започне да се чувства по-подозрителен към другите. Дори не е задължително стресът да е негативен, като болест или загуба на работа. Дори щастлив повод, като сватба, може да създаде вид стрес, който поражда параноични мисли заедно с радостта.
Облекчение за напрежението може да предложат някои от следните дейности:
- време за релаксация и почивка, в което се опитвате да забравите за това, което ви стресира;
- време с приятели;
- нещо, което ви усмихне или засмее;
- физически упражнения;
- медитация за изчистване на ума.
Тревожност и параноични мисли
Параноидната мисъл е вид тревожна мисъл. Тревожността може да причини параноя, влияейки върху фокуса на параноидните мисли и колко дълго трае чувството. Но параноидните мисли могат също доведат до тревожност.
Нормално е човек понякога да се чувства тревожен, особено ако преминава през трудна ситуация, като загуба на работа или близък или прекратяване на връзка. В големи групи от хора, човек може да се притеснява, че другите ще съдят какво казва, как се облича или държи. Може би на всеки поне веднъж се е случвало да отиде сам на парти и да си помисли: „Всички се чудят защо съм сам.“
Някои наричат това параноично, но всички ние имаме подобни мисли от време на време. Само защото някой се притеснява, че хората може да говорят за него, не означава, че има психично заболяване. Клиничната параноя се случва, когато страдащият е 100% убеден в това, дори когато фактите доказват, че не е вярно.
Ако се притеснявате, че мислите ви са параноични, вероятно имате по-скоро тревожност, отколкото параноя. Ако тревожността ви не е свързана с нищо очевидно и не изглежда да се подобрява или да изчезва изобщо, може да се наложи да говорите с лекар за това. Чувствата на тревожност и паника, които продължават дълго време или пречат на ежедневието ви, може да са признаци на тревожно разстройство. Симптомите на параноя може да са по-тежки.
Параноично разстройство на личността
Параноидното личностно разстройство може да затрудни доверието в другите. То може да предизвика негативни мисли за тях, които не са истина, като например „Те не ме харесват“, „Подиграват ми се“ или дори „Кратят планове срещу мен“. В някои случаи никакви доказателства няма да убедят психично болния в противното. Това може да доведе до истинска клинична параноя. Въпреки че страдащият може да не вярва на всяка нереалистична мисъл, която му хрумва, той все пак вярва достатъчно силно на някои от тях.
Други психиатрични разстройства
Шизофренията, друго сериозно разстройство, може да затрудни разграничаването на реалността от въображението. В повечето случаи психично болният просто не знае кога мислите му са станали параноични. Приятели, близки или медицински специалисти често трябва да посочат това и да се опитат да помогнат за получаване на лечение.
Друго психично заболяване, което може да причини параноидни мисли, и дори клинична параноя, е граничното личностно разстройство, при което има бързи емоционални промени, при които в единия момент болният може да боготвори някого, а в следващия – да го мрази.
Загуба на паметта
Болестта на Алцхаймер и други форми на деменция, които са по-вероятни с напредване на възрастта, могат да променят мозъка на човек по начини, които го правят по-подозрителен към другите. Ако забележите, че ваш близък с деменция започва да крие неща като бижута или пари или е убеден, че хората имат лоши намерения към него. Това е част от заболяването. Лекуващият му лекар може да помогне да се справи с тези симптоми.
Психоактивни вещества и лекарства
Наркотици, като марихуана, халюциногени (LSD, психотропни гъби) и стимуланти (кокаин, метамфетамин), съдържат химикали, които правят някои хора параноични за кратки периоди. След като химикалите напуснат тялото, параноята също изчезва. Интензивна злоупотреба с алкохол (дни или седмици), също могат да причинят краткосрочна параноя, а в дългосрочен план – да доведе до продължителна параноя и дори халюцинации.
Ако параноичните мисли водят до усещане за тревожност или при леки симптоми на депресия, лекарствата и психоактивните вещества могат да влошат симптомите значително. При някои хора те могат да предизвикат психиатрично разстройство с истинска клинична параноя като симптом.
Алкохолът може също да влоши параноята. Освен това, той намалява сдръжаността, което затруднява контролирането на тези чувства и мисли.
Параноя и деменция
При хората с деменция, често срещано е и наличието на заблуди (силно вкоренени погрешни вярвания). Те често могат да се усещат като параноя. Заблудите при деменция обикновено се разделят на два вида. Човекът може да вярва, че някой се опитва да му навреди, докато друг път може да разпознава погрешно нещо или някого.
Често срещаните заблуди включват:
- Кражба.
Ако болният не може да намери предмет или дреха, може да си помисли, че някой я е откраднал. Това безпокойство може да доведе до криене на неща на необичайни места, което води до „изчезване“ на повече вещи.
- Вреда от близки.
Болният може да вярва например, че приятел, който му носи храна, се опитва да го отрови или че партньорът му е неверен.
- Погрешно идентифициране на дома.
Страдащият може да си мисли, че домът му е някъде, където никога не е живял. При вярвания, че домът е мястото, където човекът е живял преди, това често се дължи на т.нар., „изместване на времето“.
Други причини за параноя
Други възможни причини за параноя могат да включват, но не изчерпателно:
- тормоз, злоупотреба или други трудни житейски преживявания;
- ниско самочувствие;
- депресия;
- тревожност;
- фокусиране върху медиите за престъпността, тероризма и насилието.
Параноя или оправдано подозрение
При наличие на доказателства или поне основание за подозрение, предпазливостта би могла да е полезна за предпазване на човека. Когато има реална причина за притеснение, това не е параноя, а чувство за самосъхранение. Например, ако в района, в който човек живее, има серия от кражби с взлом, повишеното внимание към сигурността е оправдано подозрение. Този тип подозрения помагат за предпазване от реални заплахи и са основани на действителността.
При параноята обаяче обикновено реални основания за притеснение няма.
