Няма да е изненада, ако кажем, че психичното здраве на мъжете не се смята за приоритет. Тази и следващата ни статии ще са посветени на темата за психичното здраве на мъжете и защо не му се обръща сериозно внимание. С тях ставаме и част от Movember инициативата тази година. Научете повече за Movember в края на двата материала.
Поколението на нашите родители, баби и дядовци са израснали с идеята за “силна и тиха” мъжественост. Дори днес е социално прието, че нуждата на мъжа да посети терапевт е признак на слабост. Културните норми намаляват ресурсите, насърчението и приемането, достъпни за мъжете, които имат нужда от подкрепа за психичното си здраве.
Този остарял начин на мислене вероятно води до по-високи нива на самоубийства сред “по-малко успешните” мъже, независимо от социалния им статус, семейно положение и образование.
Нека поговорим защо това все още се случва.
Фактите за психичното здраве на мъжете
Вашето психично здраве е важно, независимо от вашия пол. И вие сте важни, независимо от вашия пол.
Мъжете рядко чуват утвърждения, свързани с психичното си здраве. За да подчертаем как това им се отразява, ще дадем малко контекст, свързан с психичното здраве и психологическия дистрес като цяло.
Над 1,2 милиарда души по света живеят с психични разстройства. Статистиката на Световната здравна организация (СЗО) и водещи глобални изследвания показват, че общият процент на мъжете, живеещи с психично разстройство, е приблизително 12.5% (за някои години процентът достига и до 19%). И въпреки че, средно, данните за общата заболеваемост при мъжете и жените изглежда сравнително близка в проучванията (съответно около 12.5% за мъжете срещу 13.5% за жените), структурата на заболяванията, симптоматиката и нивата на смъртност се различават драстично по пол.
Нещата стават по-мрачни за мъжете, когато проблемът се постави по-мащабно.
Много експерти подчертават, че реалният процент на психично болните мъже е много по-висок от официалния, поради начина, по който те изразяват страданието си. Мъжете са склонни да интернализират и маскират емоционалната болка чрез външно поведение — агресия, раздразнителност, работохолизъм или злоупотреба с психоактивни вещества, което често води до грешни диагнози. Близо 77% от мъжете в анкети съобщават, че са изпитвали симптоми на общи психични проблеми (стрес, тревожност, подтиснатост), но 40% от тях никога не са говорили за това с никого.
Критичната разлика – самоубийства
Най-сериозното несъответствие в статистиката е свързано с фаталния изход от нелекуваните психични заболявания. Въпреки че жените по-често правят опити за самоубийство, мъжете съставляват около 72% до 80% от всички смъртни случаи чрез самоубийство по света. В глобален мащаб процентът на самоубийствата при мъжете е близо 4 пъти по-висок от този при жените. Това се дължи на избора на по-летални методи и факта, че мъжете по-рядко търсят помощ навреме.
Пропастта в лечението
Мъжете търсят професионална медицинска или психологическа помощ значително по-рядко. Статистиката сочи, че само около 42-45% от мъжете с психично разстройство получават лечение, в сравнение с близо 60% от жените. Основните бариери остават социалната стигма, срамът и страхът от изглеждат „слаби“.
Стигмата е свързана не само с начина, по който обществото възприема мъжете, но и как мъжете възприемат себе си.
Стигмата на психичното здраве и мъжете: Защо се случва
Стигмата е това, което казва на мъжете, че са по-малко ценни, ако признаят, че имат проблем и се опитват да се справят с психично заболяване. Тя може да произлиза е само от общността и медиите, но дори от близки, приятели и дори роднини. Изследванията защо това се случва, казват няколко неща, които може би са известни на повечето хора:
- Мъжете с по-ниска грамотност по здравните теми е вероятно да имат негативни възгледи за психичното здраве.
- Мъжете без личен опит имат по-негативни възгледи за депресията и са по-склонни да стигматизират.
- Мъжете са по-склонни да вярват, че хората с психични заболявания са опасни.
- Срамът и самостигматизацията пречат на мъжете да потърсят помощ.
- По-младите мъже са склонни да се сблъскват с по-голяма стигма относно депресията и самоубийството.
Проблеми с психичното здраве сред мъжете: причини и рискови фактори
Психичните заболявания имат редица потенциални причини. Рисковият фактор може да е по-висок, въз основа на генетика, фамилна история, минали травми и други неща, които човек не може да контролира.
По същество, според науката, наличието на психично заболяване, не е вина на болния. Та, в този ред на мисли, откъде идва стигмата, тогава? Защо на психичното здраве на мъжете не се гледа сериозно?
Експертите смятат, че стигмата, свързана с психичното здраве, се проявява в три форми: публична, институционална и само-, или индивидуална, стигма. Всяка от тях се проявява по различни начини.
Публична стигма
При публична стигма, хората дискриминират страдащите от психични заболявания. Това може да се прояви под формата на отхвърляне или “изгнание”. Или може да включва засрамване, независимо дали в социалните медии, или в непринуден разговор.
Институционална стигма
Институционалната стигма може да се отрази в правителствени или корпоративни политики, които ограничават развитието и успеха на хора с проблеми с психичното здраве – умишлено, или неволно.
Стигмата от институциите може също така да неглижира психичното здраве и да намали финансирането за лечение на психични заболявания. Понякога това води до наказания за хора, които просто се нуждаят от лечение и помощ.
Самостигматизация
Самостигматизацията, или индивидуалната стигма, – това са нещата, които са в главата на болния човек.
Това означава, че страдащият може да вярва, че е по-малко достоен или ценен, ако има психично заболяване, като биполярно разстройство, тревожно разстройство или депресивно разстройство. Може погрешно да мисли, че заболяването е недостатък на характера или признак на собствените му недостатъци и да се обезценява.
Тези източници на стигма могат да доведат до дискриминация, предразсъдъци и стереотипи, вредни за всеки човек, който страда от психично заболяване (което е голяма част от населението). В такива ситуации болните и/ли хората около тях смятат, че е просто по-лесно да игнорират, отхвърлят или омаловажават психичното състояние, да не го приемат насериозно, и да се надяват, че то просто ще изчезне, ако никой не го споменава.
Какво се случва, когато психичното здраве на мъжете не се приема сериозно?
Отказът от приемане на сериозно психичното здраве – собственото или на близък човек, може да доведе до опасни резултати.
При хората, които пренебрегват нуждите си, свързани с психичното здраве, може да се окаже, че имат по-задълбочени физически или психични заболявания. Това може да доведе до проваляне на взаимоотношения, които са важни за тях, изолиране от приятели и семейство, сриване на самочувствието, както и да предизвика затруднения на работното място.
Често срещани признаци и симптоми на психични заболявания
Физическите симптоми на психичните заболявания не зависят от пола. Например, нелекуваната депресия може да доведе до симптоми, като:
- Умора,
- Чувство за вина,
- Чувство за безполезност,
- Нарушение на вниманието и концентрацията,
- Безсъние,
- Намален интерес към дейности, които преди са носили удоволствие,
- Социална изолация,
- Промени в апетита,
- Промени в теглото.
Ако не се лекува, психичното заболяване, и особено депресията, може да се влоши допълнително и да предизвика мисли, планове и дори опити за самоубийство.
Рискът от самоубийство не е нещо, което трябва да се приема лекомислено. В много случаи може да е трудно да се предвиди или дори да се открие опасността от слагане на край на живота при определени хора. Най-добрата стратегия за превенция на самоубийството е никога да не се допуска психичното заболяване да се влоши достатъчно, така че тези мисли да възникнат изобщо.
Не се заблуждавайте! Всичко описано по-горе са реални проблеми. Това са проблеми, които се влошават, когато психичното здраве не се приема сериозно. Самоубийството не е решение, но може да бъде последният, ужасен симптом на игнорирано и отричано психично заболяване.
Слаб ли съм, ако помоля за помощ?
Много мъже се чудят дали са слаби, ако поискат помощ. Понякога това стига до степен, че никога не търсят помощ.
Това е стигма и може да обясни защо психичното здраве на мъжете често не се приема насериозно.
Не, не си слаб, щом искаш помощ. Можем да го оставим така, но имаме доказателства в подкрепа на този отговор.
В световен мащаб мъжете са повече от два пъти по-склонни да се самоубият, в сравнение с жените, въпреки че значително по-малко от тях са диагностицирани с депресия. Вече стана дума, че има просто обяснение за това, а именно, че мъжете по-рядко търсят помощ и лечение за депресия, именно поради стигмата около психичните заболявания.
При установено психично заболяване или наличие на притеснения за такова, молбата за помощ, подкрепа и съпричастност не е признак на слабост, крехкост или липса на достойнство. Това е просто начин за зряло и интелигентно решаване на проблем.
Психичното заболяване не е недостатък на характера. То не дава по-малко точки за стойност по някаква си числова скала. То се отнася единствено до здравето на един човек. Всеки заслужава да получи здравни грижи и е важно да са адекватни, навременни и с цялата емпатия.
Психично здраве на мъжете: Какво да правите, ако изпитвате затруднения
При наличие на проблеми с психичното здраве, важно е да се обърне сериозно внимание на това. Важно е да бъде взето насериозно от самия болен и от неговите близки – ако те не го направят, няма как да има очаквания някой друг да го направи.
Сериозното отношение към психичното здраве може да означава достъп до различни видове лечение, като терапия, лекарства и промени в начина на живот, базирани на уникалния индивид и неговите специфики, като наследственост, среда, обстоятелства и т.н.
Не е задължително това да означава прием на хапчета и промяна на всички ежедневни навици наведнъж. Единственото нещо, което е изключително важно в началото, са разговорите със специалисти по психично здраве.
Разговор със специалист по психично здраве за начало
Специалистът по психично здраве оценява симптомите и предлага по-добър подход и по-ясно разбиране на това, което се случва на човека и какво представлява неговото психично заболявание.
Психиатърът може да постави диагноза, да предпише лекарства или да насочи към други специалисти, въз основа на уникалните нужди на страдащия. Различни медицински специалисти могат да ръководят лечението или да позволи на други, с подходяща квалификация, да поемат водещата роля.
Готови ли сте да се свържете с някого, но не сте сигурни откъде да започнете?
Има много места, където можете да потърсите подкрепа. Семейство, общопрактикуващи лекари, психолози, психиатри, дори доверени приятели или хора от различни общности – хоби кръгове, работна среда и други, може да ви помогнат да намерите правилния човек и правилния подход.
Можете да запишете час при нашия психиатър д-р Васил Урумов тук
Movember
Тази година решихме да обърнем по-специално внимание на психичното здраве на мъжете, като се включим в инициативата Movember.
Movember е ежегодно глобално благотворително събитие, организирано през месец ноември. По време на събитието мъжете си пускат мустаци, за да повишат осведомеността и да съберат средства за проблеми, свързани със здравето на мъжете, включително психично здраве и превенция на самоубийствата, рак на простатата и рак на тестисите.
Ключови детайли на Movember
• Хронология: провежда се всяка година от 1 до 30 ноември.
• Произход: Започва през 2003 г. в Мелбърн, Австралия, когато двама приятели (Травис Гароне и Люк Слатъри) решават да върнат тенденцията за мустаци, като същевременно подкрепят здравни каузи.
• Основни области на фокус: Психично здраве и превенция на самоубийствата, превенция на рак на простата и превенция на рак на тестисите.
• Психично здраве и превенция на самоубийствата: Оспорват се стоическите норми за мълчание и насърчаване на мъжете да говорят открито.
• Забележка: Ноември се свързва с психичното здраве на мъжете, заради Movember, но официалният Месец на мъжкото здраве се отбелязва в световен мащаб през юни. От друга страна, Международният ден на мъжете се отбелязва на 19 ноември.
Рехабилитация на психични заболявания от фондация „Свети Рафаил“ – Панчарево
Фондация „Свети Рафаил“ предлага социални услуги по психосоциална рехабилитация на психични заболявания и реинтеграция на хора с психични страдания, след оказано лечение и овладяване на острите състояния на болестта. Услугите ни включват защитено жилище за настаняване, пълен пансион и 24-часова грижа, дневен център за целодневно и полудневно настаняване и почасова грижа – до 3 часа на ден. Комплексът е разположен езерото Панчарево в София и предлага спокойствие и максимален комфорт за възстановяване на хората с психични заболявания.
Кой може да се възползва от услугите по психосоциална рехабилитация на психични заболявания?
За да предложим макисмално ефективна рехабилитация на психични разстройства, спокойствие и интегритет на потребителите, настанени в защитеното жилище или посещаващи дневния център, имаме няколко изисквания:
- диагностицирано психично разстройство, оказано лечение и овладяване на острите състояния на болестта;
- възраст на потребителя от 18 до 60 години;
- болният да няма история или да не страда в момента от зависимост към наркотици, алкохолна зависимост, зависимост към хазарти или екранни зависимости;
- премината консултация при психиатъра на комплекс „Свети Рафаил“, д-р Васил Урумов, за оценка на състоянието на психично болния и препоръка за социална услуга, която ще е подходяща за него – информация за контакт с д-р Урумов, можете да намерите на уебсайта на superdoc.bg
Как да се възползвате от психосоциална рехабилитация на психични заболявания?
Има няколко стъпки, които са необходими, за да се възползвате от услугите по психосоциална рехабилитация на психични заболявания, предлагани от комплекс „Свети Рафаил“:
- Уверете се, че психично болният отговаря на изискванията по-горе.
- Запишете си час за разговор и консултация с психиатъра към комплекс „Свети Рафаил“, д-р Васил Урумов – информация за контакт ще откриете от тук.
- Свържете се с нашия екип за уточняване на детайли по започване на услугата по психосоциална рехабилитация на психични разстройства, която сте избрали – можете да се обадите на телефон 0886 422 222 или да се свържете с нас по някой от другите начини, описани на страницата за контакт с фондация „Свети Рафаил“.
Цени за психосоциална рехабилитация и ресоциализация на хора с психични заболявания
Настаняването в защитено жилище „Свети Рафаил“ включва изготвяне на индивидуална терапевтична програма, пълен пансион и 24-часова грижа от нашия екип, индивидуална и групова терапия, допълнителни дейности и екскурзии и други. Свържете се с нашия екип за цена и допълнителна информация.
За посещение на дневен център „Дневна грижа“ и почасова терапия и психосоциална рехабилитация и реинтеграция за психично болни, имате възможност да се възползвате от частично финансиране, осигурено със съдействието на Столична община. За целта, психичното заболяване трябва да бъде установено от специалист и да разполагате със съответните документи, включително и решение от агенция „Социално подпомагане“.
