През последните години психичните страдания се превърнаха в популярна тема за обсъждане в масмедиите. Като резултат от усилията за сваляне на бариерите около темите табу и премахване на стигмата около психичните страдания, по тези теми започна да се говори, обществото беше въвлечено в диалог, получи повече информация и теми за размисъл. Това безспорно е нещо положително, тъй като стигмата е една от основните пречки пред хората с психични страдания да потърсят професионална помощ.
От друга страна обаче “повдигането на завесата” към психичните страдания, тяхното преекспониране, заедно с многото признания на популярни личности за това, пред което преминават или са преминали, стартира нов набор от проблеми, на които трябва да се обърне внимание, преди да излязат извън контрол, а именно: погрешното възприемане на психичните страдания в ореола на тъмната романтика и “трагичната красота”, приемането им като сензация и като бърз и лесен начин за привличане на интереса на аудиторията.
Психичните страдания като сензация по телевизията
Телевизията има дълга и сложна история с психичните заболявания. Героите с психични заболявания често се представят като опасни насилници, в някои случаи дори ролята им е провокативна, на специалисти по психични страдания, като психиатри, и обикновено заемат ролята на злодея. По-нови западни предавания, като „Джесика Джоунс“, се справят по-добре с точното представяне на психичните заболявания, но не всички съвременни телевизии следват примера.
През 2017 г. Netflix стартира сериалн, наречен „13 причини защо“. Вероятно сте чували за него – първият сезон бързо печели както популярност, така и критика, предизвиквайки разгорещени дебати в интернет. В сериала главната героиня умира от самоубийство и това е мотивира о като акт на отмъщение срещу нейните съученици, които са били несправедливи към нея.
Въпреки че продукцията има може би положителна насока, самоубийството е представено в ужасно погрешна светлина – то рядко се планира по толкова методичен начин. Като допълнение, в първия сезон почти не се споменава за наличие на психично страдание, въпреки че 46% от хората, които умират от самоубийство, имат диагностицирано психично заболяване.
Психичните страдания като сензация в новините
В новините психичните заболявания често се описват неточно или небрежно, въпреки че е налице известно подобрение в начина, по който новинарските издания съобщават за психичните страдания. В новинарските емисии все още се забелязва склонност към създаване на сензационни истории, когато става дума за психични страдания, убийства и самоубийства. Случаите на убийство и самоубийство често биват интерпретирани проблематично, като се набляга върху детайлите и графичните подробности около начина на смъртта, показват се снимки на тялото и фокусът се поставя основно върху начина на извършване на самия акта, а не върху смъртта и причините за нея.
Психичните страдания в социалните медии
Социалните медии дават възможност на всеки да изразяват себе си и да се свързва с другите, което доведе до това, че популярността им нарасна неимоверно, само за няколко години. А пълната свобода на обмяна на информация, както и конкуренцията за внимание и оригиналност, ги превърнаха и в център за романтизиране на психичните заболявания. Често се посочва tumblr, като социална мрежа, в която тийнейджъри и млади хора имат възможност да споделят и създават нефилтрирани публикации, свързани с идеализацията на психичните страдания. Но за съжаление, това се забелязва във всички социални медии, във вид на “мотивиращи цитати” и начини за справяне с житейските проблеми.
Рабира се, свободата в интернет дава възможност на хората с психични страдания да намерят помощ, да участват в отворена дискусия, която да им предостави подкрепа и чувство за общност и принадлежност, но това е нещо, което трябва да се търси усилено и мотивирано. От своя страна, популярните тенденции по идеализация на психичните страдания, които не насърчават терапия и възстановяване, а напротив – дават опасната представа за психичното страдание като интересно и популярно, се набиват на очи и са изключително достъпни.
Защо превръщането на психичните страдания в сензация е проблем?
Създаването на сензация от психични страдания може да бъде изключително вреден модел, особено за подрастващите и младежите, които са изключително впечатлителни. Изображенията на самонараняване и популяризирането на самодеструктивния и “меланхоличен” начин на мислене и поведение, може да насърчат всеки, не само младежите, но дори и на част от възрастните, да разглеждат психичното страдание като на нещо, което е „трагично красиво“. Създаването на такъв тип сензация и популяризирането на тези състояния, може да накара хората да вярват, че симптомите на психично страдание е всъщност само част от характера и личността им, това кои са те и че всъщност нямат нужда от терапия, че тя е „измама“. Например мемовете, които започнаха като начин да се обърне внимание на хората, че пренебрегват психичните заболявания, се превърнаха в начин за извинение на собственото поведение и дори се стига до присмех над идеята за търсене на помощ.
Друг опасен аспект от създаването на сензация от психично страдание е, че самоубийството може да бъде заразно. Проучванията показват, че когато новините предлагат сензационни истории за самоубийство или предоставят детайли, нивата на самоубийства се увеличават. Пускането на „13 причини защо“ предизвиква скок в търсенията, свързани със самоубийство, което е обезпокоително, тъй като изследванията показват, че такива търсения корелират с действителни действия.
Как можем да се справим по-добре?
Дестигматизирането на психичните заболявания е изключително важно и е чудесно, че темата за психичното здраве е се обсъжда все по-свободно в обществото, особено онлайн. Трябва обаче да се обърне внимание и на страничните ефекти от битката за намаляване на стигмата към психичните страдания и да се вземат предвид и анализират по-нюансираните проблеми в обществото, които са в резултат на това. Продължавайки напред, трябва да се обърне поглед повече адекватност и реалност в представянето на психичните страдания в телевизионните предавания и филмите, основани на изследвания и реален опит.
При публикуване на истории, включващи психични заболявания и самоубийства, новинарските издания трябва да имат отговорност да следват насоки, определени от терапевти, запознати в дълбочина с психичните страдания и превенция на самоубийства. Важно да се повиши и осведомеността на хората, да се постави фокус върху възможността за получаване на помощ и позитивните ѝ резултати върху качеството на живот.
Психичното страдание е като всяко друго заболяване – трябва да имате желание да се възстановите и активно да работите за това. Това е, което хората трябва да чуят онлайн.
Психичните страдания не са нещо нормално, нито са част от личността ви! Свържете се с нас, за да продължите със следващите стъпки към възстановяването от психично заболяване. Потърсете помощ!
Рехабилитация на психични заболявания от фондация „Свети Рафаил“ – Панчарево
Фондация „Свети Рафаил“ предлага социални услуги по психосоциална рехабилитация на психични заболявания и реинтеграция на хора с психични страдания, след оказано лечение и овладяване на острите състояния на болестта. Услугите ни включват защитено жилище за настаняване, пълен пансион и 24-часова грижа, дневен център за целодневно и полудневно настаняване и почасова грижа – до 3 часа на ден. Комплексът е разположен езерото Панчарево в София и предлага спокойствие и максимален комфорт за възстановяване на хората с психични заболявания.
» Научете повече за нашите социални услуги тук
Кой може да се възползва от услугите по психосоциална рехабилитация на психични заболявания?
За да предложим макисмално ефективна рехабилитация на психични разстройства, спокойствие и интегритет на потребителите, настанени в защитеното жилище или посещаващи дневния център, имаме няколко изисквания:
- диагностицирано психично разстройство, оказано лечение и овладяване на острите състояния на болестта;
- възраст на потребителя от 18 до 60 години;
- болният да няма история или да не страда в момента от зависимост към наркотици, алкохолна зависимост, зависимост към хазарти или екранни зависимости;
- премината консултация при психиатъра на комплекс „Свети Рафаил“, д-р Васил Урумов, за оценка на състоянието на психично болния и препоръка за социална услуга, която ще е подходяща за него – информация за контакт с д-р Урумов, можете да намерите на уебсайта на superdoc.bg
Как да се възползвате от психосоциална рехабилитация на психични заболявания?
Има няколко стъпки, които са необходими, за да се възползвате от услугите по психосоциална рехабилитация на психични заболявания, предлагани от комплекс „Свети Рафаил“:
- Уверете се, че психично болният отговаря на изискванията по-горе.
- Запишете си час за разговор и консултация с психиатъра към комплекс „Свети Рафаил“, д-р Васил Урумов – информация за контакт ще откриете от тук.
- Свържете се с нашия екип за уточняване на детайли по започване на услугата по психосоциална рехабилитация на психични разстройства, която сте избрали – можете да се обадите на телефон 0886 422 222 или да се свържете с нас по някой от другите начини, описани на страницата за контакт с фондация „Свети Рафаил“.
Цени за психосоциална рехабилитация и ресоциализация на хора с психични заболявания
Настаняването в защитено жилище „Свети Рафаил“, с включени изготвяне на индивидуална терапевтична програма, пълен пансион и 24-часова грижа от нашия екип, индивидуална и групова терапия, допълнителни дейности и екскурзии и други, е на цена 2000 лв. на месец.
» Научете повече за защитено жилище за психосоциална рехабилитация на психични и разстройства тук
За посещение на дневен център „Дневна грижа“ и почасова терапия и психосоциална рехабилитация и реинтеграция за психично болни, имате възможност да се възползвате от частично финансиране, осигурено със съдействието на Столична община. За целта, психичното заболяване трябва да бъде установено от специалист и да разполагате със съответните документи, включително и решение от агенция „Социално подпомагане“.
» Научете повече за дневен център „Дневна грижа“ и условията за получаване на финансиране
