Почти всички свързваме пролетта с време за ново начало, промяна и повишена енергия. Но за някои хора обаче тя е символ на психични страдания – тежка депресия и тревожност през месеците март и април. Изследванията показват, че пикът на депресивните състояния и самоубийствата обикновено е в края на пролетта и началото на лятото. Затова тук логично идва въпросът:
Какво в пролетта предизвиква такъв безпорядък в психиката?
Пролетните месеци идват с натиск за срещи и по-честа комуникация с хора, повишени очаквания, заложени от обществото, както и от нас самите, за това какво трябва да искаме, правим и преживяваме. Като допълнение, променливото време носи повишен риск за физическото ни здраве, като настинки, грипове и други. Когато всичко това се комбинира, може да предизвика период на вътрешна борба, която да ни “извади от строя” психически. Според психолози, състоянието може да е леко, подобно на лека форма на бебешки блус, или много по-сериозно, като дори е възможно да се стигне до така нареченото ”сезонно афективно разстройство”.
Сезонното афективно разстройство е психическо страдание, което се характеризира с промяна в настроението, характеризираща се с поява на депресивни симптоми, проявяващи се по едно и също време всяка година, като обикновено през останалата част от годината, психичното състояние е стабилно.
Сезонно афективно разстройство се среща най-често през зимата, когато се случва известно забавяне в биологичните процеси в организма. При някои хора то се изразява в силна умора и липса на енергия, които могат да доведат до твърде много сън и/или преяждане. През пролетта обаче, това афективно разстройство често включва повишена тревожност, възбуда или дори маниакални състояния.
Преходът от зима към лято може да бъде психически изтощаващ процес, тъй като изисква хората да променят поведението си и нивата на социална ангажираност. Въпреки че популярната представа за зимата е за време на скука и мрак, за някои хора сезонът предлага спокойствие, комфорт и защита от суматохата на външния свят. А когато дните започват да стават по-дълги, нарастват и очакванията за повишена социална активност.
Пролетните фестивали са магнит за събирания на семейството, приятелите, дори с непознати, а по-топлото време прави излизането на открито по-привлекателно, което води и до по-чести излети, групови разходки и всякакви социални мероприятия. За хората, които предпочитат да останат вътре, този натиск може да донесе вълна от безпокойство.
Докато повечето от нас очакват щастливо пролетта и кроят планове как да прекарат повече време на открито, други се борят с предизвикателството да влязат в този нов вид режим и се чувстват по-зле
Може да бъде наистина трудно, ако сезонът не ви носи естествена енергия
Освен всичко останало, пролетта идва със социалното задължение да бъдем щастливи – популярната култура и литературата рисуват това време като време на надежда и радост. BTS, седемчленната к-поп група, приравнява пролетта към надеждата в техния сингъл „Spring Day“; боливудските песни наричат пролетта време на любов; Шекспир, в своя „Сонет 98“, говори за чувствата на пролетната любов и изобразява април като духа на младостта, заедно с други забележителни поети в историята като Уилям Уърдсуърт, П. Б. Шел и Джон Милтън, празнуващи пролетта чрез своите творби.
Всичко това може да донесе психични страдания за хората, които не споделят същия ентусиазъм. Те може да се почувстват по-самотни и още повече отчуждени.
Вероятно това е времето на годината, когато най-малко очаквате да се чувствате притеснени –
Ако не чувствате пролетта като останалите, може да се чудите: „Какво ми е?“
Това емоционално отчуждение от приятели и социални кръгове се усложнява от физическото дистанциране от тях. През пролетта обикновено хората ходят на почивка на групи и когато нямаш желание за това, изолацията както в буквалния, така и в емоционалния смисъл, се засилва. Това може да доведе до усещане, че всичко се разпада и за липса на подкрепа.
Когато гледате в социалните мрежи как приятелите ви се наслаждават на перфектни ваканции, се радвате за тях, но понякога можеш да изпитате ревност и завист, когато видиш това.
Друг фактор, спомагащ за повишена тревожност е, че пролетта идва точно след новата година и може да усили тежестта на непостигнатите цели, поставени в началото на годината. Пролетта се характеризира с много моменти, в които се акцентира на резултатите. За студентите академичният календар е пълен – изпити, сесия, оценки, резултати от кандидатстване, и това може да се окаже потискащо. За възрастните, които работят, обикновено през март се прави отчитане на резултатите и оценка на постигнатото през предходната година, което може да причини финансов и професионален стрес. Притесненията, свързани с производителността и с оценката на постиженията могат да увеличат тревожността. Могат да се появят мисли като „Не съм достатъчно добър“, „Аз съм провал“, „Няма да стигна до никъде” и т.н.
Сезонните афективни разстройства не се изразяват само в психични страдания
Пролетта носи физически преживявания, които са през други сезони не са сериозен фактор като повишен пренос на цветен прашец. Това може да причини различни алергични реакции – силна хрема, задушаване, сърбеж и кихане. Променливото време създава и условия за развитие на различни грипни състояния – вирусите все още са активни, а при честото излизане и срещи с хора, болестотворните организми се пренасят лесно. Ако сте психически стабилни, проявата на симптомите на алергия, настинка или дори грип могат да ви причинят леко неудобство, но в условия на съпътстващи психични страдания, може да се почувствате нещастни, тревожни и дори да доведат до лош сън или безсъние.
Освен това, лекарите посочват, че алергените предизвикват отделянето на химикали, предизвикващи тревожност. Според проучвания, при хората, които се страдат от поленова алергия веднъж или два пъти годишно, стресът от справянето с нея може да добави повече тревожност от нормалното към ежедневния им живот.
Как можете да си помогнете при сезонни афективни разстройства?
Лекарите препоръчват водене на дневник за психичните страдания, които изпитвате през пролетта. Това включва описване на настроението ви, промените в апетита, проблемите със съня, проблемите с концентрацията и физическото състояние. Сезонните афективни разстройства могат да се проявят и чрез физически симптоми като безсъние или главоболие. Според психолози, често хората наистина не знаят, че това, което изпитват, е депресия. Те може просто да не се чувстват добре и да не разбират защо.
Потърсете помощ
Обикновено хората си мислят, че трябва да има конкретна причина, за да изпаднат в депресия – травматизиращо събитие, преумора или нещо друго, но това не е вярно. Всъщност, причина има – в тялото ви текат биологични процеси, което предизвикват състоянието ви, но трудно могат да бъдат забелязани или предотвратени.
А стигне ли се до психично страдание, обикновено хората решават, че проблемът не е толкова сериозен и/или могат да се справят сами с тревожността и психичните страдания, така че не е нужно да търсите помощ. Често можете да чуете и от близки и познати, които не са изпитвали подобни състояния, да не се “лигавите” и да “се стегнете”.
Изпитвате ли психично страдание от каквото и да е естество, потърсете професионална помощ. Не трябва да неглижирате грижата за себе си и да се поддавате на външно влияние, когато не се чувствате добре. Неразбирането, липсата на подкрепа и стигматизацията на психичните страдания трябва да бъде прекъсната и фокусът да бъде поставен върху вашето физическо и психическо благополучие.
Рехабилитация на психични заболявания от фондация „Свети Рафаил“ – Панчарево
Фондация „Свети Рафаил“ предлага социални услуги по психосоциална рехабилитация на психични заболявания и реинтеграция на хора с психични страдания, след оказано лечение и овладяване на острите състояния на болестта. Услугите ни включват защитено жилище за настаняване, пълен пансион и 24-часова грижа, дневен център за целодневно и полудневно настаняване и почасова грижа – до 3 часа на ден. Комплексът е разположен езерото Панчарево в София и предлага спокойствие и максимален комфорт за възстановяване на хората с психични заболявания.
» Научете повече за нашите социални услуги тук
Кой може да се възползва от услугите по психосоциална рехабилитация на психични заболявания?
За да предложим макисмално ефективна рехабилитация на психични разстройства, спокойствие и интегритет на потребителите, настанени в защитеното жилище или посещаващи дневния център, имаме няколко изисквания:
- диагностицирано психично разстройство, оказано лечение и овладяване на острите състояния на болестта;
- възраст на потребителя от 18 до 60 години;
- болният да няма история или да не страда в момента от зависимост към наркотици, алкохолна зависимост, зависимост към хазарти или екранни зависимости;
- премината консултация при психиатъра на комплекс „Свети Рафаил“, д-р Васил Урумов, за оценка на състоянието на психично болния и препоръка за социална услуга, която ще е подходяща за него – информация за контакт с д-р Урумов, можете да намерите на уебсайта на superdoc.bg
Как да се възползвате от психосоциална рехабилитация на психични заболявания?
Има няколко стъпки, които са необходими, за да се възползвате от услугите по психосоциална рехабилитация на психични заболявания, предлагани от комплекс „Свети Рафаил“:
- Уверете се, че психично болният отговаря на изискванията по-горе.
- Запишете си час за разговор и консултация с психиатъра към комплекс „Свети Рафаил“, д-р Васил Урумов – информация за контакт ще откриете от тук.
- Свържете се с нашия екип за уточняване на детайли по започване на услугата по психосоциална рехабилитация на психични разстройства, която сте избрали – можете да се обадите на телефон 0886 422 222 или да се свържете с нас по някой от другите начини, описани на страницата за контакт с фондация „Свети Рафаил“.
Цени за психосоциална рехабилитация и ресоциализация на хора с психични заболявания
Настаняването в защитено жилище „Свети Рафаил“, с включени изготвяне на индивидуална терапевтична програма, пълен пансион и 24-часова грижа от нашия екип, индивидуална и групова терапия, допълнителни дейности и екскурзии и други, е на цена 2000 лв. на месец.
» Научете повече за защитено жилище за психосоциална рехабилитация на психични и разстройства тук
За посещение на дневен център „Дневна грижа“ и почасова терапия и психосоциална рехабилитация и реинтеграция за психично болни, имате възможност да се възползвате от частично финансиране, осигурено със съдействието на Столична община. За целта, психичното заболяване трябва да бъде установено от специалист и да разполагате със съответните документи, включително и решение от агенция „Социално подпомагане“.
» Научете повече за дневен център „Дневна грижа“ и условията за получаване на финансиране
