Самонараняване, суицидни мисли, самоубийство

Връзката на психичните заболявания с мисли и действия, свързани със самонараняване, суицидни мисли и самоубийство, е дълбока и комплексна. Психичните разстройства са сред основните и най-сериозни рискови фактори за самонараняване и суицид. 

Макар самонараняването и опитите за самоубийство често да се разглеждат заедно, те имат различни психологически механизми. Общото между тях е сериозният емоционален дистрес и психично страдание, което изпитват хората, които предприемат подобни действия.

Самонараняване

Хората често го крият, но желанието за самонараняване не е необичайно, особено при юноши и млади хора. Много хора го преодоляват с психиатрично лечение или психологическа терапия.

Независимо дали човек е започнал да се самонаранява наскоро или го прави от известно време, има възможност за подобрение и намаляване на тези прояви. Разговорът с лекар, доверен приятел или член на семейството са първата стъпка към разбирането на поведението и намирането на облекчение.

Какво е самонараняване?

Самонараняване означава умишлено причиняване на физическа вреда на себе си. То може да има различни прояви – порязване с остър предмет, изгаряния, скубане на коса или чоплене на рани, за предотвратяване на заздравяването. При по-тежките случаи на самонараняване може да се стигне до различни тежки травми, включително счупване на кости.

Самонараняването, или мисълта за самонараняване, е признак на емоционален стрес. При силен дистрес, самонараняването е механизъм за справяне с неприятните емоции, когато човек няма друг начин, по който да ги управлява. Научаването на други начини за понасяне на психическата болка не само може да помогне за по-малко травми, но прави човек по-силен в дългосрочен план.

Заедно с емоционалната болка, която човекът изпитва, за да стигне до самонараняване, самият акт на практикуването му може да доведе и до чувство на срам. Белезите, причинени от физически наранявания, могат да бъдат трайни. Консумацията на алкохол или наркотици, преди или докато трае нараняването, намалява контрола и увеличава риска от по-тежко нараняване от предвиденото. 

Самонараняването и резултатите от него могат да отнемат от времето и енергията на страдащия и да повлияе на качеството му на живот. Наличието на рани или белези може да бъде предпоставка за избягване на социални събития и близки хора и да се отрази негативно на работата и взаимоотношенията.

Защо хората се самонараняват

Самонараняването не е психично заболяване, а поведение, което показва нужда от по-добри умения за справяне с различни ситуации. С това действие могат да са свързани няколко заболявания, включително гранично личностно разстройство, депресия, хранителни разстройства, тревожност или посттравматично стресово разстройство.

Самонараняването се случва най-често за тийнейджърските години и при младите хора, въпреки че може да се случи и по-късно в живота. Най-застрашени са хора, преживели травма, пренебрегване или малтретиране. Например, ако човек е израснал в нестабилно семейство, самонараняването може да се е превърнало в механизъм за справяне. Ако човек злоупотребява с алкохол или употребява други психоактивни вещества, той е изложен на по-голям риск от самонараняване, защото алкохолът и наркотиците намаляват самоконтрола.

Желанието за самонараняване може да започне с непреодолим гняв, фрустрация или емоционална болка. Когато човек не е сигурен как да се справи с емоциите си или се е научил като дете да ги крие, самонараняването може да се усеща като облекчение. Понякога самонараняването стимулира ендорфините в тялото или хормоните, убиващи болката, като по този начин повишава настроението на човека. Има и случаи, в които човекът има усещането, че не изпитва никаква емоция, може да поиска да си причини болка, за да почувства нещо “истинско”, което да замести емоционалното изтръпване.

След като човек се самонарани, той може да изпита срам и вина. В някои случаи, ако срамът доведе до интензивни негативни чувства, този човек може да се самонарани отново. По този начин поведението може да се превърне в опасен цикъл и дълготраен навик. Някои хора дори създават ритуали около него.

Самонараняването не е същото като опит за самоубийство. То обаче е симптом на емоционална болка, който трябва да се приема сериозно. Ако някой се самонаранява, може да е изложен на повишен риск от суицидни мисли. Важно е да се намери лечение за скритите емоции.

Лечение и справяне със самонараняване

Съществуват ефективни лечения за случаи на самонараняване, които могат да позволят на човек да почувства отново контрол над ситуацията. Психотерапията е важна част от всеки план за лечение. Самонараняването може да се окаже необходимо за справяне с емоциите, така че е необходимо човек да научи нови механизми за справяне.

Първата стъпка в получаването на помощ е разговор с доверен възрастен, приятел или медицински специалист, който е запознат с темата, в идеалния случай психиатър. Психиатърът задава въпроси за здравето на страдащия, житейската му история и всяко вредно поведение в миналото и настоящето. Този разговор, наречен диагностично интервю, може да продължи час или повече. Лекарите по психично здраве не могат да използват кръвни изследвания или физически прегледи, за да диагностицират психични заболявания, така че те разчитат на подробна информация от индивида. Могат обаче да препоръчат различни физически изследвания, които да потвърдят или изключат различни физиолофични заболявания. Колкото повече информация бъде предоставена на психиатъра, толкова по-адекватен ще бъде планът за лечение.

В зависимост от наличието на основно заболяване, лекарят може да предпише и лекарства, които да помогнат при трудни емоции. Например, при депресия, антидепресант може да намали вредните импулси.

Лекарят препоръчва и терапия, която да помогне на човек да заучи нови поведения, ако самонараняването е станало хронично поведение. Няколко различни вида терапия могат да помогнат, в зависимост от диагнозата.

• Психодинамичната терапия се фокусира върху изследването на минали преживявания и емоции.
• Когнитивно-поведенческата терапия се фокусира върху разпознаването на негативните модели на мислене и подобряването на уменията за справяне
• Диалектичната поведенческа терапия може да помогне на човек да научи позитивни методи за справяне.

При непоносими или тежки симптоми, лекарят може да препоръча кратък престой в психиатрична болница. Това осигурява безопасна среда, в която болният може да съсредоточи енергията си върху лечението.

Какво да правите, когато някой се самонаранява

Може би сте забелязали приятел или член на семейството с чести синини или превръзки. Ако някой носи дълги ръкави и панталони, дори в горещо време, той може да се опитва да скрие наранявания или белези.

Имайте предвид, че това е поведение, което може да е част от по-сериозно състояние и може да има допълнителни признаци на емоционален дистрес. Обърнете внимание на изказвания, които могат да се свържат с безнадеждност или усещане за безполезност, които да говорят за лош контрол над импулсите или наличие на трудности при комуникацията или разбирателството с други хора.

Ако се притеснявате, че член на семейството, приятел или друг близък човек може да се самонаранява, попитайте го как се справя и бъдете готови да изслушате отговора, дори и да ви кара да се чувствате неудобно. Това може да е тема, която е трудна за разбиране. Едно от най-добрите неща е да му кажете, че макар и да не разбирате напълно действията му, ще бъдете до него, за да му помогнете. Не отхвърляйте емоциите и не се опитвайте да го превърнете в шега.

Внимателно насърчете човека да потърси лечение, като му кажете, че самонараняването не е необичайно и че лекарите и терапевтите могат да помогнат. При възможност, предложете помощ за намиране на лечение. В никакъв случай не нападайте човека и не се опитвайте да го накарате да обещае, че ще спре, тъй като е нужно повече от воля, за да се спре подобно поведение.

Самоубийство и суицидни мисли

Мислите за самоубийство могат да бъдат плашещи. Намирането на помощ или свързването със семейството и приятелите, може да помогне за избягване на необратими последици.

Според американските организации Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) и Национален алианс за психични заболявания (NAMI), близо 46 000 живота са били загубени в следствие на самоубийство само през 2020 г. Коментарите или мислите за самоубийство, известни още като суицидни идеи, могат да започнат с нещо малко, например “Иска ми се да не бях тук” или “Нищо вече няма значение”. С течение на времето обаче, тези мисли и изказвания могат да станат по-категорични и опасни.

Суицидното поведение е спешен психиатричен случай!
Ако Вие или Ваш близък започнете да предприемате стъпки в тази посока, потърсете незабавна помощ от медицински специалист, обадете се на телефон 112 или посетете най-близкия спешен медицински център.

Предупредителни признаци за мисли за самоубийство (суицидни мисли)

Ето няколко предупредителни признака за самоубийство:

• Изказвания в смисъл на “Иска ми се да не бях тук” или “Нищо вече няма значение”, за които стана дума.
• Повишена употреба на алкохол и наркотици
• Агресивно поведение.
• Отдръпване от приятели, семейство и общност.
• Драматични промени в настроението.
• Импулсивно или безразсъдно поведение.
• Събиране и запазване на хапчета.
• Интерес и закупуване на оръжие.
• Раздаване на вещи.
• Приключване на неизпълнени задачи, като организиране на лични документи или изплащане на дългове.
• Сбогуване с приятели и семейство.

Ако не сте сигурни, обърнете се към специалист по психично здраве, най-добре психиатър, който може да ви помогне с оценката.

Суицидното поведение е спешен психиатричен случай!
Ако Вие или Ваш близък започнете да предприемате стъпки в тази посока, потърсете незабавна помощ от медицински специалист, обадете се на телефон 112 или посетете най-близкия спешен медицински център.

Рискови фактори за суицид

Проучванията показват, че 46%  от хората, които са починали от самоубийство, са били диагностицирани с психично заболяване. Няколко други фактора могат да изложат човек на риск от самоубийство, включително, но не само:

• Семейна история, свързана със самоубийство.
• Употреба на психоактивни вещества – наркотиците могат да създадат психически върхове и спадове, които влошават суицидните мисли.
• Интоксикация – анализ от CDC показва, че в организма на приблизително 1 на 5 души, починали от самоубийство, е открит алкохол.
• Достъп до огнестрелни оръжия.
• Сериозно или хронично медицинско заболяване.
• Пол – въпреки че повече жени, отколкото мъже, правят суицидни опити, мъжете умират от самоубийство 4 пъти по-често.
• Анамнеза за травма или злоупотреба.
• Продължителен стрес.
• Скорошна трагедия или загуба.

Подкрепа в криза, свързана със самоубийство

При възникване на криза, при която човек изрази желание или предприеме действия, свързани със самоубийство, приятелите и семейството на страдащия често са шокирани, неподготвени и несигурни какво да правят. Поведението на човек, преживяващ криза, може да бъде непредсказуемо, променяйки се драстично и внезапно.

Суицидното поведение е спешен психиатричен случай!
Ако Вие или Ваш близък започнете да предприемате стъпки в тази посока, потърсете незабавна помощ от медицински специалист, обадете се на телефон 112 или посетете най-близкия спешен медицински център.

Има няколко начина за справяне с криза, свързана със самоубийство:

Ето няколко подхода, които можете да предприемете в ситуация, свързана със суицид:

• Говорете открито и честно. Не се страхувайте да задавате въпроси като: “Имаш ли план как би се самоубил?”.
• Ограничете или премахнете изцяло достъпа до всички средства, които могат да послужат за суицид, вкл., огнестрелни оръжия, ножове или складирани хапчета.
• Спокойно задавайте прости и директни въпроси, като “Мога ли да ти помогна да се обадиш на психиатъра си?”.
• Ако има няколко души наоколо, нека говори само един.
• Изразете подкрепа и загриженост.
• Не спорете, не заплашвайте и не повишавайте тон.
• Не водете дискусия дали самоубийството е правилно или грешно.
• Ако сте нервни, опитайте се да го показвате, като ходите напред-назад, в кръг или крачите бързо.
• Бъдете търпеливи.

Както при всяка друга спешна здравна ситуация, важно е да се справим бързо и ефективно с криза в психичното здраве, като например самоубийството. За разлика от други спешни ситуации, за психичните кризи няма инструкции или ресурси за това как да се помогне или какво да се очаква. По тази причина, NAMI са създали ръководство за спешни психиатрични ситуации, който скоро ще ви предоставим на български език. С негова помощ хората с психични заболявания в спешни ситуации, както и техните близки, да могат да получат отговорите и информацията, от които се нуждаят, когато имат нужда от тях.

Ако ваш приятел или член на семейството се бори със суицидни мисли ежедневно, кажете му, че може да говори с вас за това, през което преминава. Когато говорите с него, уверете се, че го изслушвате внимателно и възприемате това, което ви казва, с отворено съзнание и емпатия. Вместо да подлагате на дискусия или спор негативните му твърдения или да се опитвате да ги опровергаете (с реплики, като “Животът ти не е чак толкова лош”), опитайте техники за активно слушане, като например отразяване на чувствата му и обобщаване на мислите му. Това може да помогне на любимия ви човек да се чувства чут и приет.

Кажете на близкия си, че специалистите по психично здраве са обучени да помагат на хората да разберат чувствата си и да подобрят психичното си благополучие и устойчивост.  Различни видове психотерапия, като когнитивно-поведенческата терапия и диалектично-поведенческата терапия, може да помогне на човек със суицидни мисли да разпознае неефективните модели на мислене и поведение, да потвърди чувствата си и да научи позитивни умения за справяне. Суицидните мисли са симптом, точно както всеки друг – те могат да бъдат лекувани и могат да се подобрят с времето.

Самоубийството не е решение. Има надежда!