Видове шизофрения. Шизофренен спектър

Видове шизофрения. Шизофренен спектър

Някои специалисти по психично здраве твърдят, че разделянето на шизофренията на видове би било по-ефективно, ако тя бъде разглеждана в шизофренен спектър, подобно на аутизма. Това е сравнително нов подход в областта на диагностицирането на шизофренията и шизофренните разстройства и все още не се прилага широко при поставянето на диагноза. В момента, повечето специалисти в областта на психичните заболявания разделят шизофренията на няколко подтипа:

  • Обикновена шизофрения;
  • Параноидна шизофрения;
  • Хебефренна (дезорганизирана) шизофрения;
  • Кататонична шизофрения;
  • Недиференцирана шизофрения;
  • Остатъчна шизофрения;
  • Ценестопатична шизофрения;
  • Неуточнена шизофрения.

Видове шизофрения

Обикновена шизофрения

Поставянето на диагноза „обикновена шизофрения“ е сравнително рядко. Негативните симптоми на обикновената шизофрения включват забавено движение, лоша памет, липса на концентрация и лоша хигиена. Те са най-изявени в ранните стадии на заболяването и се влошават с времето. Позитивните симптоми могат да бъдат халюцинации, заблуди, дезорганизирано мислене и се срещат сравнително рядко.

Параноидна шизофрения

Това е най-често срещаният тип шизофрения. Параноидната шизофрения може да се прояви и по-късно в живота, в сравнение с другите видове. Симптомите включват халюцинации и/или заблуди, но в някои случаи засяга речта и емоциите на болните.

Хебефренна шизофрения

Хеберенната шизофрения, известна също и като „дезорганизирана шизофрения“, обикновено се проявява на възраст между 15 и 25 години. Симптомите включват дезорганизация в поведението и мислите, заедно с краткотрайни заблуди и халюцинации. В някои случаи се среща дезорганизация на речевите модели, което би могло да доведе и до трудности при разбирането от страна на околните, респективно, в комуникацията. При хората, страдащи от дезорганизирана шизофрения, е често срещано изразяването на малко или никакви емоции чрез мимиките на лицето, тона на гласа или маниерите и поведението.

Кататонична шизофрения

Кататоничната шизофрения е най-рядко срещаният вид. Характеризира се с необичайни, ограничени и внезапни движения. Често се среща рязко преминаване от висока активност към неподвижност, и обратно. В някои случаи, хората, страдащи от кататонична шизофрения, не говорят много и/ли имитират речта и движенията на другите.

Недиференцирана шизофрения

Диагнозата „недиференцирана шизофрения“ се поставя, когато се срещат различни симптоми на параноидна, хебефренна или кататонична шизофрения, но не може да бъде категорично идентифициран един вид шизофрения.

Остатъчна шизофрения

Диагностицирането на остатъчна шизофрения е въз основа на анамнеза за психоза, но при проява само на негативни симптоми (като бавно движение, лоша памет, липса на концентрация и лоша хигиена).

Ценестопатична шизофрения

Сенестопатичната шизофрения се характеризира с необичайни телесни усещания у болните.

Неуточнена шизофрения

Дизагнозата „неуточнена шизофрения“ се поставя, когато психично болният отговаря на общите условия за диагностициране на шизофрения, но симптомите не могат да бъдат отнесени към нито една от горните категории.

Шизофренен спектър

Както споменахме по-горе, някои специалисти по психично здраве са на мнение, че категоричното разделение на шизофренията на видове не е достатъчно ефективно за правилно лечение и рехабилитация на психично болните. Съвременният подход, предложен от експерти, изучаващи болестта, е разглеждането на заболяването като разстройство от шизофренен спектър, към който се включват и всички налични видове шизофрения.

Специалистите разглеждат шизофренен спектър като група от свързани психични разстройства, които споделят някои симптоми, подобно на вариации на музикална тема. Симптомите влияят на усещането за кое е истинско и кое – не, и променят начина, по който психично болният мисли, чувства и действа. Шизофренен спектър може да включва и психоза, което означава, че страдащият от психично разстройство може да приема като реалност неща, които всъщност не са.

Симтоми на шизофренен спектър

Симптмите на шизофренен спектър включват:

  • Халюцинации – виждане или чуване на неща, които не съществуват;
  • Заблуди – погрешни вярвания, които лесно могат да бъдат опровергани, но болният твърдо вярва в тях и ги поддържа; например, наличие на суперсили, известност или натрапчиви вярвания за преследване;
  • Неорганизирана реч – използване на думи и изречения, които нямат смисъл за другите.
  • Странно поведение – то може да се прояви по различни начини, включващи странни или повтарящи се действия и модели на поведение, като ходене в кръг, графомания, неподвижно седене и мълчание в продължение на часове и други.
  • Необщителност и незаинтересованост – психично болният не изразява чувства или му липсва мотивация и/ли интерес към нормалните ежедневни дейности, както и към неща, които преди е харесвал.

Поставяне на диагноза в шизофренен спектър

За поставяне на диагноза, психично болният трябва да проявява поне два от горните симптоми в продължение на поне 6 месеца и задължително да страда от халюцинации, заблуди и/ли неорганизирана реч. Симптомите често се проявават с „чуване“ на глас, който коментира мислите и действията на психично болния, или на няколко гласа, които говорят помежду си.

В някои случаи диагнозата може да се постави и на хора, които в момента не изпитват симптоми или е имало моменти, в които не са ги усещали. За да бъде диагностицирана шизофрения в тези случаи, отново се изисква наличие на минимум два симтома, като поне един от тях да е изпитван непрекъснато в продължение на поне един месец, а първият симптом да се е проявил преди 6 или повече месеца.

Симптомите могат да бъдат различни и да се проявават по различно време. Те могат да се подобряват или влошават, дори без обективна причина или обстоятелство. Възможно е и да има моменти, в които психично болният не изпитва никакви симптоми, но това не означава, че не страда от шизофрения, нито че тя е излекувана.

Лекарите, прилагащи подхода с диагностициране на шизофренията в спектър, могат да категоризират шизофренията според основния симптом, за да направят диагнозата по-ясна. Те биха използвани термина „шизофрения с параноя“, вместо „параноидна шизофрения“, например, за да направят диагнозата по-ясна.

Психични заболявания, свързани с шизофрения

Възможно е човек да има симптоми на шизофрения, но да бъде диагностициран с друго психично заболяване. Става дума за подобни психични разстройства, които са различни от други състояния в шизофренния спектър, въз основа на продължителността на симптомите и/ли наличието на разстройство на настроението.

Шизофрениформа

Шизофрениформата, или шизофрениформното разстройство се проявява с психотичните симптоми, характерни за шизофренията, но продължителността им е от един до шест месеца. Голяма част от хората с шизофрениформа развиват и шизофрения. По тази причина, шизофрениформата често се смята за ранна шизофрения. Въпреки това, при около една трета от хората симптомите изчезват и не се проявяват повече.

Шизоафективно разстройство

Шизоафективното разстройство е част от афективните психични разстройства. То се проявява като комбинация от психотични симптоми на шизофрения, заедно с депресия (голямо депресивно разстройство) или биполярно разстройство. Психично болият може да се чувства много отпаднали или настроението му да варира от наличие на крайно много енергия и желание за действие, силна раздразнителност и много слабо желание за правене на каквото и да е. За да бъде поставена диагноза „шизоафективно разстройство“, понякога психотичните симптоми, характерни за шизофренията, трябва да са налице, дори в моментите, в които не изпитвате симптоми на афективното разстройство. Това е психично заболяване е рядко, но сериозно и продължава цял живот.

Фондация „Свети Рафаил“ предлага социални услуги по психосоциална рехабилитация на психични заболявания и реинтеграция на хора с психични страдания, след оказано лечение и овладяване на острите състояния на болестта. Услугите ни включват защитено жилище за настаняване, пълен пансион и 24-часова грижа, дневен център за целодневно и полудневно настаняване и почасова грижа – до 3 часа на ден. Комплексът е разположен езерото Панчарево в София и предлага спокойствие и максимален комфорт за възстановяване на хората с психични заболявания.

» Научете повече за нашите социални услуги тук

Кой може да се възползва от услугите по психосоциална рехабилитация на психични заболявания?

За да предложим макисмално ефективна рехабилитация на психични разстройства, спокойствие и интегритет на потребителите, настанени в защитеното жилище или посещаващи дневния център, имаме няколко изисквания:

  • диагностицирано психично разстройство, оказано лечение и овладяване на острите състояния на болестта;
  • възраст на потребителя от 18 до 60 години;
  • болният да няма история или да не страда в момента от зависимост към наркотици, алкохолна зависимост, зависимост към хазарти или екранни зависимости;
  • премината консултация при психиатъра на комплекс „Свети Рафаил“, д-р Васил Урумов, за оценка на състоянието на психично болния и препоръка за социална услуга, която ще е подходяща за него – информация за контакт с д-р Урумов, можете да намерите на уебсайта на superdoc.bg

Как да се възползвате от психосоциална рехабилитация на психични заболявания?

Има няколко стъпки, които са необходими, за да се възползвате от услугите по психосоциална рехабилитация на психични заболявания, предлагани от комплекс „Свети Рафаил“:

  1. Уверете се, че психично болният отговаря на изискванията по-горе.
  2. Запишете си час за разговор и консултация с психиатъра към комплекс „Свети Рафаил“, д-р Васил Урумов – информация за контакт ще откриете от тук.
  3. Свържете се с нашия екип за уточняване на детайли по започване на услугата по психосоциална рехабилитация на психични разстройства, която сте избрали – можете да се обадите на телефон 0886 422 222 или да се свържете с нас по някой от другите начини, описани на страницата за контакт с фондация „Свети Рафаил“.

Цени за психосоциална рехабилитация и ресоциализация на хора с психични заболявания

Настаняването в защитено жилище „Свети Рафаил“, с включени изготвяне на индивидуална терапевтична програма, пълен пансион и 24-часова грижа от нашия екип, индивидуална и групова терапия, допълнителни дейности и екскурзии и други, е на цена 2000 лв. на месец.

» Научете повече за защитено жилище за психосоциална рехабилитация на психични и разстройства тук

За посещение на дневен център „Дневна грижа“ и почасова терапия и психосоциална рехабилитация и реинтеграция за психично болни, имате възможност да се възползвате от частично финансиране, осигурено със съдействието на Столична община. За целта, психичното заболяване трябва да бъде установено от специалист и да разполагате със съответните документи, включително и решение от агенция „Социално подпомагане“.

» Научете повече за дневен център „Дневна грижа“ и условията за получаване на финансиране

» Научете повече за финансиране на посещение на Центъра за социална рехабилитация и реинтеграция (ЦСРИ) към комплекс „Свети Рафаил“

Забележка:

Публикациите, поместени на уебсайта, са само с информационна цел и не са поставяне на диагноза.

Преди да предприемете или прекъснете лечение, да промените назначената си терапия, приема или дозировката на лекарствата си, задължително се консултирайте предварително с лекуващия си лекар.

Ако нямате такъв, можете да се обърнете към психиатъра към комплекс за рехабилитация и реинтеграция на хора с психични заболявания „Свети Рафаил“ – д-р Васил Урумов.

Полезно и актуално

Съвети

Новини

Референции

Други

Последни публикации

Частично финансиране на рехабилитация на психични заболявания.

Частично финансиране на рехабилитация на психични заболявания във фондация “Свети Рафаил”

Психичното заболяване не е присъда! Можете да върнете контрола над живота си!
Фондация “Свети Рафаил”, със съдействието на @Столична община, осигуряват частично финансиране на рехабилитация на психични заболявания.

Депресия и тъга - кога да потърсите лекар?

Депресия и тъга: Кога да посетите лекар

Не винаги, когато тъгата и лошото настроение означават депресия. Вижте кои симптоми показват, че е време да потърсите лекар.

Психотична депресия

Психотична депресия

Някои хора, които имат тежка депресия, могат да има и симптоми на психоза, като визуални халюцинации, чуване на гласове, усещане за вина, неверни вярвания и други. Депресията с психоза е известна като психотична депресия.

Голямо депресивно разстройство (клинична депресия)

Голямо депресивно разстройство (клинична депресия)

Всеки човек се чувства потиснат понякога. Научете кога може да става дума за клинична депресия, какви са симптомите и кога да говорите с лекар

За фондация "Свети Рафаил"

За нас

Екип

Свободни позиции