Ако отскоро забелязвате признаци, че ваш приятел или близък изпитва страдания, свързани с психичното му здраве, вероятно първото нещо, което ще се запитате, е защо не е споделил проблемите си с вас. Той ви е близък и вие искате да сте до него и да го подкрепяте във всичко, с което може да се сблъска.
Може да има много различни причини приятел или роднина да не сподели с вас предизвикателствата пред психичното си здраве, през които преминава. Възможно е да не знаят как да говоря за това, което чувстват или което са преживели. Може да не искат да тревожат хората около тях. Има възможност в семейството или обкръжението им да не е прието да се говори открито за психично здраве или да го смятат за срамно. Някои хора може да имат желание да потърсят помощ, но да смятат, че това ги прави слаби и неспособни да се справят сами. Възможно е дори да не си дават сметка, че имат психологически проблем, а да го отдават на нещо временно, което не изисква специално внимание.
Като приятел, един от начините, по който можете да предложите подкрепа, е сами да започнете разговора за притесненията, които имате, вместо да чакате човекът отсреща да повдигне темата.
Как да подходите към приятел, за когото се притеснявате?
Важно е да се доверите на инстинктите си за това как и кога да изразите притесненията си. Това може да е трудно, особено ако никога преди не сте го правили или за вас е притеснително да говорите открито по теми, свързани с психичното здраве.
Ето някои неща, които можете да направите, за да направите разговора по-удобен за вас и вашия приятел или роднина.
“Забелязах, че…”
Помолете ги да се видите насаме в спокойна обстановка, без да имате ангажименти, за които да бързате след срещата. Можете да започнете разговора с: “Напоследък не приличаш на себе си. Вероятно в момента се случват много неща около теб и ще се радвам ми разкажеш.“ Или: “Имам чувството, че не сме имали възможност да излизаме или да говорим, както обикновено. Кога можем да наваксаме?”
Срещнете се лично или се чуйте по телефона или на видео. По-добре да е имате директна комуникация, вместо текстови съобщения или чат, защото по този начин по-лесно ще усетите невербалните знаци, като например изражение на лицето и реакция на това, което казвате. Много по-лесно е напишете “Всичко е наред” в чата, дори това да не е истина.
Изберете място, което е благоприятно за разговор в относително уединение. Бихте могли да седнете в заведение на по чаша кафе, да се видите у дома или да отидете на разходка. Не забравяйте, че мястото трябва да е предразполагащо за разговор – ако е шумно, пълно с хора и други разсейващи фактори, това ще попречи на ефективната комуникация.
Започнете разговора с изразяване на своето безпокойство и подкрепа. Например, можете да кажете: “Изглеждаш малко отпаднал напоследък и просто исках да знаеш, че съм тук, ако мога да ти помогна.” Уверете се, че можете да им отделите цялото си внимание от самото начало. Оставете телефона си, установете зрителен контакт или застанете по начин, който показва, че сте напълно там и сте готови да слушате.
Бъдете конкретни относно какво сте видели или чули и е повод за притеснението ви. Например: “Притесних ме, когато каза, че…” или “Притеснявам се за теб – през последните ни няколко разговора изглеждаше/звучеше уморен, без енергия, тъжен, ядосан, депресиран.” Бъдете ясни, че споделяте свое наблюдение и заключенията ви са изцяло ваше мнение и искате да потвърдите дали е в съответствие с реалността на човека срещу вас. Това е полезно за вашия приятел и улеснява проследяването на поведението му с течение на времето.
“Не си сам”
Понякога, когато имаме психически проблем, се изолираме или имаме усещането, че никой не разбира през какво преминаваме, затова предпочитаме да сме сами в борбата си. Важно е вашият приятел да знае, че има на кого да разчита за разбиране и подкрепа – може да помогне, ако има установена систем за това. Например, периодично, но редовно изпращане на SMS или лично съобщение. Най-важното е действията ви да подкрепят думите ви – не казвайте, че ви пука и искате да сте до приятеля си, след което да изчезвате за дълги периоди от време.
Слушайте внимателно
Чуйте подробностите, които вашият приятел или близък ще ви разкаже, но обърнете особено внимание и на конкретните емоции, които споделя. Различните събития, действия и хора, участващи в стресови ситуации, са от значение, но най-важното е емоционалната реакция на човека към детайлите. Може да е невъзможно да промените ситуацията, но можете да проявите разбиране, да потвърдите или дори да успокоите емоциите им. Затова слушането на начина, по който определена ситуация е накарала вашия приятел да се чувства, е толкова важно, колкото и слушането на конкретните събития, които стимулират емоцията.
Бъдете търпеливи
Вашият приятел може да не е готов да ви каже всичко или може да не знае как да формулира това, през което преминава. Чувствайте се комфортно с тишината, ако им е е необходимо време да “съберат мислите си”. Можете по-късно отново да се върнете към опасенията си, ако продължавате да забелязвате неща, които ви тревожат.
Какво да избягвате при разговора за психично здраве
При разговора с приятеля, за чието психично здраве се опасявате, избягвайте следните неща
Език, който звучи осъдително или обвинително
Например избягвайте да казвате неща като: “Имам чувството, че наистина не се справяш с работата си” или “Не допринасяш достатъчно за груповия ни проект”. Дори тези неща да са верни, не забравяйте, че е най-добре да подходите с подкрепа и загриженост. Това не означава, че трябва да предпазите приятеля си от нещо, което трябва да знае, особено ако има неблагоприятно въздействие върху вас или другите. В много случаи можете да споделите своите възприятия, като ги формулирате по различен начин. Например, можете да кажете: “Забелязвам, че сякаш умът ти блуждае, когато си говорим и когато това се случи, изглеждаш малко тъжен или притеснен” или “Спомням си, че спомена, че очакваш с нетърпение груповия ни проект, но ми се струва, че е предизвикателство за теб да водиш срещите или да споделяш мнението си, когато се събираме.”
Добавяне на чуждо мнение в разговора за психично здраве
Например, избягвайте да казвате неща като: “Няколко от нашите приятели казаха, че си ги пренебрегнал или се отнасяш лошо с тях” или “Всички на работа забелязват, че нещо се случва с теб”. Не забравяйте, че е по-добре да се придържате към подробности относно това, което вие лично сте видели и чули и това, което засяга вас лично.
Присъствие на други хора по време на разговора за психично здраве
Проведете разговора насаме – така не само вашият приятел ще може по-лесно да се отпусне, но няма да има и усещането, че сте се “наговорили” против него.
Настоятелност или отбранителност
Водете разговора в спокойна и защитена обстановка, с емпатия, разбиране и уважение към човека срещу вас. Избягвайте да прекъсвате приятеля си, докато говори, недейте да омаловажавате притесненията им или да защитавате някого, който ги е наранил.
Поставяне на диагнози за психични заболявания и опит за решаването на проблемите на психично здраве вместо човека
Може да се притеснявате за психичното здраве на своя приятел, но вие няма как да знаете отговорите, които са валидни за него, нито можете да давате съвети как да се справи със ситуацията. В случай, че вашият близък се опитва да се справи с психичен проблем, като като депресия, пристрастяване или тревожност, може да има нужда от различен вид подкрепа от тази, която можете да предложите като приятел.
Тези съвети са отправна точка, но не забравяйте да вземете предвид уникалната личност на вашия приятел, връзката ви и ситуацията и да правите това, което смятате за правилно. Ако прецените, че не ви е удобно да започнете разговора или се чувствате неспоосбни да помогнете, има и други начини. Можете да потърсите съдействие от друг приятел, колега или член на семейството, на когото имате доверие.
Започнали сте разговора за психично здраве с вашия приятел. Каква е следващата стъпка?
Започването на разговор с приятел за неговото психично здраве, е първата стъпка. В случай, че смятате, че има нужда от допълнителна подкрепа, или самият той ви е помолил за помощ, можете да му предложите да потърси психотерапевт, с когото да поговори.
В случай, че вашият приятел прекрати разговора, отрича да има проблем с психичното здраве или ви каже, че всичко е наред, но вие все още смятате, че е това не е така, важно е да се доверите на инстинктите си. В случай, че се затруднявате какво да правите по-нататък, вижте нашите съвети за това как да помогнете на близък с психично страдание, който отказва помощ.
Рехабилитация на психични заболявания от фондация „Свети Рафаил“ – Панчарево
Фондация „Свети Рафаил“ предлага социални услуги по психосоциална рехабилитация на психични заболявания и реинтеграция на хора с психични страдания, след оказано лечение и овладяване на острите състояния на болестта. Услугите ни включват защитено жилище за настаняване, пълен пансион и 24-часова грижа, дневен център за целодневно и полудневно настаняване и почасова грижа – до 3 часа на ден. Комплексът е разположен езерото Панчарево в София и предлага спокойствие и максимален комфорт за възстановяване на хората с психични заболявания.
» Научете повече за нашите социални услуги тук
Кой може да се възползва от услугите по психосоциална рехабилитация на психични заболявания?
За да предложим макисмално ефективна рехабилитация на психични разстройства, спокойствие и интегритет на потребителите, настанени в защитеното жилище или посещаващи дневния център, имаме няколко изисквания:
- диагностицирано психично разстройство, оказано лечение и овладяване на острите състояния на болестта;
- възраст на потребителя от 18 до 60 години;
- болният да няма история или да не страда в момента от зависимост към наркотици, алкохолна зависимост, зависимост към хазарти или екранни зависимости;
- премината консултация при психиатъра на комплекс „Свети Рафаил“, д-р Васил Урумов, за оценка на състоянието на психично болния и препоръка за социална услуга, която ще е подходяща за него – информация за контакт с д-р Урумов, можете да намерите на уебсайта на superdoc.bg
Как да се възползвате от психосоциална рехабилитация на психични заболявания?
Има няколко стъпки, които са необходими, за да се възползвате от услугите по психосоциална рехабилитация на психични заболявания, предлагани от комплекс „Свети Рафаил“:
- Уверете се, че психично болният отговаря на изискванията по-горе.
- Запишете си час за разговор и консултация с психиатъра към комплекс „Свети Рафаил“, д-р Васил Урумов – информация за контакт ще откриете от тук.
- Свържете се с нашия екип за уточняване на детайли по започване на услугата по психосоциална рехабилитация на психични разстройства, която сте избрали – можете да се обадите на телефон 0886 422 222 или да се свържете с нас по някой от другите начини, описани на страницата за контакт с фондация „Свети Рафаил“.
Цени за психосоциална рехабилитация и ресоциализация на хора с психични заболявания
Настаняването в защитено жилище „Свети Рафаил“, с включени изготвяне на индивидуална терапевтична програма, пълен пансион и 24-часова грижа от нашия екип, индивидуална и групова терапия, допълнителни дейности и екскурзии и други, е на цена 2000 лв. на месец.
» Научете повече за защитено жилище за психосоциална рехабилитация на психични и разстройства тук
За посещение на дневен център „Дневна грижа“ и почасова терапия и психосоциална рехабилитация и реинтеграция за психично болни, имате възможност да се възползвате от частично финансиране, осигурено със съдействието на Столична община. За целта, психичното заболяване трябва да бъде установено от специалист и да разполагате със съответните документи, включително и решение от агенция „Социално подпомагане“.
» Научете повече за дневен център „Дневна грижа“ и условията за получаване на финансиране