Когато изразявате загриженост към близък, за чието психично здраве сте разтревожени, се надявате, че той ще ви разкаже за своите чувства и преживявания и ако е изправен пред сериозен проблем, като психично заболяване, ще се съгласи да потърси помощ. Но какво да правите, когато близкият ви човек не желае да говори или откаже подкрепа? Как да помогнете на някого, който не иска помощ?
Защо близкият ми не иска да получи помощ?
Ако вашият близък не иска помощ, не го приемайте лично. Това не е свързано с вас или отношенията ви с него. Има много причини, поради които вашият близък може да не иска да говори открито за това, през което преминава, или да е готов да потърси помощ.
“Не знам какво да ти кажа”
Възможно е вашият близък да изпитва трудност да говори с вас за това, през което преминава. Може самият той наистина не разбира какво се случва. Разговорите за психичното му здраве или това, с което се опитва да се справи, може да му носи дискомфорт или разочарование, защото не знае как го обясни с думи.
Опитайте да споделите свои трудни моменти и това може да предразположи вашия близък да поеме риск и също да сподели чувствата си.
“Нямам проблем”
След като изразите притесненията си, вашият близък може да премине в защитен режим, се ядоса или да настоява, че няма проблем. Това може да означава, че е в отрицание. Подобна реакция се среща често при хора, които се борят със зависимост, хранителни разстройства и други психични заболявания като депресия.
Когато човек е изправен пред сериозно психологично предизвикателство, като психично заболяване или пристрастяване, преминава преминава през различни етапи, докато се примири с идеята, че нещо влияе на живота му. Следете поведението му за признаци на готовност за приемане на възможността да има проблем и тогава повдигнете темата внимателно, като започнете с това, което забелязвате. Това може да отвори вратата за повече разговори.
“Мога да се справя сам”
Вашият близък може да чувства, че трябва да се справи с проблема с психичното си здраве сам, без помощ. Това може да се дължи на срам от това, което преживява, или на убеждението, че искането на помощ е признак на слабост.
Изразете разбиране и споменете колко сила е необходима, за да бъде поискана и приета помощ от другите, но приемете желанието им да се справят сами с психичния си проблем.
“Не се чувствам чак толкова зле”
Възможно е вашият близък да не желае да бъде в тежест за вас, други приятели или членове на семейството, особено ако и те в този момент преминават през труден период, независимо дали става дума за психично заболяване или друга житейска ситуация. По тази причина вашият близък може да омаловажава пред вас психичното си страдание в името на другите.
“Няма да разбереш”
Вашият близък може да има усещането, че никой няма да разбере или да се интересува от психичното им страдание, ако разкаже за него.
“Просто съм в лошо настроение”
Вашият приятел или роднина може да ви уверява, че каквото и да преживява, е временно, а не нещо сериозно, което изисква внимание.
“Терапията е загуба на време”
Вашият приятел може да е скептичен към професионалистите по психично здраве или да има отрицателни възгледи за терапията.
“Няма смисъл да търся помощ”
Ако забележите, че вашият близък се затвори, стане апатичен, неспокоен или раздразнителен, когато повдигнете темата за вашите притеснения за психичното му състояние, това може да е знак, че той се бори с психично заболяване и дори е възможно да има мисли за самоубийство. Ако смятате, че има непосредствена заплаха и вашият приятел може да нарани себе си или някой друг, обадете се на 112.
Как мога да продължа да подкрепям близък, който не иска помощ?
Има много причини вашият близък да прекрати разговор за психичното си състояние или да се противопостави на идеята да получи помощ и вие трябва да уважите неговото желание. Това обаче не означава, че трябва да се примирите и да се откажете от опитите да му помогнете. Възможните последици при психично страдание, могат да са не само върху психичното му състояние и намалено качество на живот, но могат да се отразят и на личния и професионалния му живот, като невзети изпити, провалени курсове, уволнение, злоупотреба с вещества, разтрогване на взаимоотношения – със семейството, интимния партньор или други хора, както и дори самоубийствени мисли.
Продължавайте да сте на разположение, но не се фокусирайте само върху психичното страдание
Не се обезсърчавайте, ако вашият близък отхвърли помощта ви. Зачетете решението му, но продължавайте внимателно да опитвате, без да го притискате. Не забравяйте, че е важно да му предлагате подкрепа и разбиране, а не осъждане.
Независимо от резултата от опитите ви, опитайте се да не се фокусирате единствено върху темата за психичното му състояние. Обсъждайте различни неща, излизайте, забавлявате се заедно.
Това е особено валидно, когато вашият близък ви е споделил чувствата и преживяванията си и разговорите са били сериозни и/ли емоционално интензивни. Когато единствената тема на разговор е фокусирана изцяло върху психичните страдания и проблемите, това може да засили интензивността на негативните психични преживявания. А многократните последователни дискусии за продължителен период от време, особено ако се обсъжда един и същи проблем и напредъкът е малък, могат да се поддържат изключително трудно и изискват сериозна психична ангажираност, която може да бъде изключително натоварваща както за вас, така и за вашия близък.
По тази причина, отделянето на време за забавление и активна почивка, в което не говорите за психичните предизвикателства на своя близък, е начин да му помогнете. Да му отделите на време просто да бъдете до своя приятел или роднина, да правите нещо приятно заедно, като например, да играете игри, да гледате филми, да бъдете сред природата, да тренирате, да слушате музика, да се отдадете на творческа дейност или да се наслаждавате на изкуството по друг начин – всичко, което доставя удоволствие и на двама ви, също е акт на подкрепа. Нещо повече, промяната в рутината и дейностите, които разсейват и прекъсват негативните мисли, които са често срещан страничен ефект при депресия, например, може да помогне за облекчаването на психичното страдание. И не на последно място, по този начин отношенията ви има по-голям шанс да се запазят здраво, ако и двамата се наслаждавате на спокойно време заедно.
Кога да включите други хора?
Ако сте опитали няколко пъти, но ваєят близък продължава да пренебрегва притесненията ви, може би трябва да потърсите съдействие от някого, на когото имате доверие иликогото очаквате, че приятелят или роднината ви биха били склонни да допуснат до себе си. Това може да е приятел, роднина, ментор, мениджър.
Да потърсите съдействие от друг не означава, че сте се провалили или че “издавате” близкия си човек. Напротив, фактът, че търсите различни варианти, за да помогнете, е знак на загриженост.
Важно е да знаете, че в началото вашият близък може да реагира по-остро на намесата на други хора. Това е често срещана реакция, но не означава, че е погрешно. Всъщност изследванията показват, че хората, които отказват помощ за проблеми като хранителни разстройства, самонараняване или злоупотреба с вещества, често се ядосват, когато приятел моли техния кръг от приятели или членове на семейството да се включат. В някои случаи приятелството може дори да приключи за известно време. Но изследванията показват също, че повечето хора, които в получат помощ, след като приятелите и семейството им се включат, в крайна сметка са благодарни за упоритостта в това да получат помощ.
Как да помогнете на себе си, докато помагате на близкия си човек?
Понякога, подкрепата на близък човек, който не иска да потърси помощ за психично страдание, може да е изключително изтощително и стресиращо. Затова, ако започнете да изпитвате негативни емоции, е добре сами да потърсите помощ и подкрепа. Само така можете да помогнете ефективно на приятеля или роднината си, който изпитва психични страдания.
И не на последно място – мислете за своята безопасност е критична. Ако вашият близък човек реагира твърде гневно или бурно и смятате, че може да ви навреди, важно е да кажете на някого, на когото имате доверие и да потърсите външна подкрепа. Ако имате причина да смятате, че ваш приятел е в непосредствена опасност да нарани себе си или някой друг, незабавно се обадете на 112 или на службите за спешна помощ.
Рехабилитация на психични заболявания от фондация „Свети Рафаил“ – Панчарево
Фондация „Свети Рафаил“ предлага социални услуги по психосоциална рехабилитация на психични заболявания и реинтеграция на хора с психични страдания, след оказано лечение и овладяване на острите състояния на болестта. Услугите ни включват защитено жилище за настаняване, пълен пансион и 24-часова грижа, дневен център за целодневно и полудневно настаняване и почасова грижа – до 3 часа на ден. Комплексът е разположен езерото Панчарево в София и предлага спокойствие и максимален комфорт за възстановяване на хората с психични заболявания.
» Научете повече за нашите социални услуги тук
Кой може да се възползва от услугите по психосоциална рехабилитация на психични заболявания?
За да предложим макисмално ефективна рехабилитация на психични разстройства, спокойствие и интегритет на потребителите, настанени в защитеното жилище или посещаващи дневния център, имаме няколко изисквания:
- диагностицирано психично разстройство, оказано лечение и овладяване на острите състояния на болестта;
- възраст на потребителя от 18 до 60 години;
- болният да няма история или да не страда в момента от зависимост към наркотици, алкохолна зависимост, зависимост към хазарти или екранни зависимости;
- премината консултация при психиатъра на комплекс „Свети Рафаил“, д-р Васил Урумов, за оценка на състоянието на психично болния и препоръка за социална услуга, която ще е подходяща за него – информация за контакт с д-р Урумов, можете да намерите на уебсайта на superdoc.bg
Как да се възползвате от психосоциална рехабилитация на психични заболявания?
Има няколко стъпки, които са необходими, за да се възползвате от услугите по психосоциална рехабилитация на психични заболявания, предлагани от комплекс „Свети Рафаил“:
- Уверете се, че психично болният отговаря на изискванията по-горе.
- Запишете си час за разговор и консултация с психиатъра към комплекс „Свети Рафаил“, д-р Васил Урумов – информация за контакт ще откриете от тук.
- Свържете се с нашия екип за уточняване на детайли по започване на услугата по психосоциална рехабилитация на психични разстройства, която сте избрали – можете да се обадите на телефон 0886 422 222 или да се свържете с нас по някой от другите начини, описани на страницата за контакт с фондация „Свети Рафаил“.
Цени за психосоциална рехабилитация и ресоциализация на хора с психични заболявания
Настаняването в защитено жилище „Свети Рафаил“, с включени изготвяне на индивидуална терапевтична програма, пълен пансион и 24-часова грижа от нашия екип, индивидуална и групова терапия, допълнителни дейности и екскурзии и други, е на цена 2000 лв. на месец.
» Научете повече за защитено жилище за психосоциална рехабилитация на психични и разстройства тук
За посещение на дневен център „Дневна грижа“ и почасова терапия и психосоциална рехабилитация и реинтеграция за психично болни, имате възможност да се възползвате от частично финансиране, осигурено със съдействието на Столична община. За целта, психичното заболяване трябва да бъде установено от специалист и да разполагате със съответните документи, включително и решение от агенция „Социално подпомагане“.
» Научете повече за дневен център „Дневна грижа“ и условията за получаване на финансиране
