Има много невярна информация за шизофренията. Част от нея се разпространява от филми или телевизионни предавания. Или понякога хората, когато говорят за това психично заболяване, използват стереотипи, които насърчават стигмата.
Кратка информация за шизофренията
Шизофренията е сериозно психично разстройство, което засяга способността за ясно мислене и действие. Мозъкът на хората с шизофрения често им казва, че виждат неща или чуват гласове, които не съществуват. Това им създава трудности да бъдат сигурни кое е истинско и кое – не. Също така шизофренията влияе начина на мислене, вземане на решения и управление на емоциите.
Голям процент от хората в света страдат от шизофрения. Тя засяга еднакво мъжете и жените. При жените това психично заболяване се проявява най-често около 20-30 години. При мъжете това се случва в края на тийнейджърските години до началото на 20-те години. Психичното заболяване се среща рядко при деца под 12 години и обикновено не се проявява при възрастни, над 40 години. Някои проучвания предполагат, че транссексуалните хора са по-склонни да бъдат диагностицирани с шизофрения, но са необходими повече изследвания.
Специфики на шизофренията
Шизофренията се характеризира със следните симптоми:
- Заблуди или фалшиви вярвания, които не се променят, дори при предоставяне на нови идеи, гледна точка и/ли факти;
- Проблеми с паметтал;
- Странни и натрапчиви мисли;
- Различни видове халюцинации – чуване на гласове, виждане на неща или усещане на мирис, които за останалите не съществуват;
- Липса на емоция в лицето или гласа;
- Проблеми с фокусирането;
- Проблеми с разбирането на информацията и вземането на решения.
Обикновено хората с шизофрения не знаят, че са болни, което може да направи лечението много по-предизвикателно.
Истинската история зад някои често срещани митове
Мит № 1 Шизофренията е свързана с дисоциативно личностно разстройство
Това е една от най-големите заблуди, свързани с шизофренията. Много хора вярват, че това психично заболяване включва симптоми, подобни на дисоциативно личностно разстройство, т.е. психично болният се държи като двама или повече отделни хора.
Халюцинациите и заблудите са сред най-често срещаните симптоми на шизофрения. Те могат да включват чуване на гласове в главата на болния, както и действия според фалшиви вярвания. Това обаче не е същото като дисоциативното личностно разстройство.
Мит № 2 Хората, страдащи от шизофрения са агресивни или опасни
Този мит е силно повлиян от нещата, които виждаме във филмите и сериалите. Много често там убиецът или антагонистът страда от това психично заболяване и у хората се изгражда вярване, че шизофрениците са опасни. Не само това, но по този начин психичното заболяване се стигматизира. А в реалния живот истината е съвсем различна.
Въпреки че хората с шизофрения понякога могат да действат непредсказуемо, повечето от тях не са агресивни, особено ако приемат медикаменти и са подложени на подходяща терапия за състоянието им. Шизофрениците по-често са жертви на насилие, а също така са по-склонни да наранят себе си, отколкото другите – нивата на самоубийства сред хората с шизофрения са изключително високи.
В случаите, когато хората с това психично разстройство извършват насилствени действия, те обикновено страдат от друго психично заболяване, като поведенчески проблеми, травми от детството или злоупотреба с вещества. Но трябва да се подчертае дебело, че шизофренията сама по себе си не води до прояви на физическа агресия у болните.
Мит №3 Причината е в начина на оглеждане на детето
Родителите и най-често майките биват обвинявани за това, че детето им страда. Шизофренията обаче е психично заболяване и може да има много различни причини за появата му, сред които гени, травми и злоупотреба с наркотици. Грешките, които всеки родител допуска съзнателно, или – не, при отглеждането на детето си, не водят до отключване на шизофрения.
Мит № 4 Ако някой в семейството страда от шизофрения, вие задължително ще се разболеете
Вярно е, че гените и фамилната обрененост играят роля при психичните заболявания, но не е единственият фактор за развитие на заболяването. Това, че някой от семейството ви, или дори родителите ви, страда от това психично разстройство, не означава, че сте предопределени да се разболеете и вие. Това означава единствено, че е възможно рискът при вас да е малко по-висок, но учените не смятат, че гените са единствената причина за шизофренията. Според проучванията, някои вируси, липсата на достатъчно храна, преди бебето да бъде родено, както и други фактори играят роля, заедно с генетичната предразположеност.
Статистиката сочи, че ако единият родител страда от шизофрения, рискът детето да се разболее е около 10%. Рсикът става по-висок при наличие на повече от един член на семейството, който е болен от това психично разстройство.
Мит № 5 Хората с шизофрения не са умни
Проучвания са установили, че хората с това психично заболяване могат да срещат затруднения с тестове за умствени умения. За тях може да е предизвикателство да задържат вниманието си, да научат нови неща, както и да имат проблеми с паметта. Това обаче не означава, че шизофрениците не са интелигентни.
Много креативни и умни хора в историята са страдали от шизофрения. Учените дори смятат, че е възможно да има връзка между гените, които са отговорни за психозата и тези – за креативността, като дори има теории, че може да става дума за един и същи ген.
Мит № 6: Хората с шизофрения трябва да са настанени в психиатрия
До неотдавна, всички хора с психични заболявания бяха изпращани в приюти или дори затвори. В днешно време се знае повече за психичните страдания, в това число и шизофренията, и има значително повече възможности за лечение и облекчаване на симптомите. По този начин, на все по-малко хора се налага да бъдат дългосрочно настанявани в психиатрични болници.
Степента на нужните грижи, които трябва да бъдат полагани за човек, страдащ от шизофрения, зависи от тежеста на симптомите и наличието на подготвен човек, който да оказва помощ, когато е необходимо. Много хора с шизофрения живеят самостоятелно, други са с близък или семейството си, има и такива, които се настаняват в защитено жилище. Важното при това заболяване е да наличието на контакт с лекуващия лекар и на подкрепа, която да подпомогне продължаването на лечението, докато е необходимо.
Мит № 7 Шизофрениците не могат да останат на работа, ако намерят такава
Шизофренията може да затрудни намирането на работа, както и способността за ежедневно посещение на работното място. Това обаче може да нуде преодоляно и с подходящо лечение и рехабилитация, много хора успяват да намерят подходяща позиция, която отговаря на техните умения и способности.
Мит № 8 Хората с шизофрения са мързеливи
В част от случаите, хората, страдащи от шизофрения срещат затруднения в грижата за дома и/ли себе си, като почистване, къпане, обличане. Това обаче не означава, че шизофрениците са „мързеливи“ – те просто имат нужда от помощ в ежедневието си. При подходящо лечение и ресоциализация това може да бъде променено.
Мит № 9 Шизофренията се появява с внезапен психотичен срив
Някои хора преживеят събитие в живота си, което се отразява на психичното им състояние, след което биват диагностицирани с шизофрения. Понякога това се случва след психотична криза. В повечето случаи обаче, шизофренията не се появява изведнъж. Симптомите на това психично заболяване могат да започнат да се появяват с течение на времето и да са трудни за забелязване.
Ранните симптоми на шизофрения, може да включват:
- Намалена социалност и избягване на контакти с хора, включително семейство и близки приятели.
- По-нисък интерес към ежедневните дейности или към хобитата.
- Отдръпване от ежедневието.
- Други симптоми, като илюзии и халюцинации, могат да се появят по-късно.
Повече информация за ранните симптоми на шизофрения можете да намерите в този материал
Мит № 10 Не се лекува
Този мит донякъде е истина, тъй като все още не е открито дълготрайно лечение за шизофренията и тя се смята за хронично психично заболяване. Въпреки това, има различни видове терапии, които могат да помогнат за управление на симптомите и намаляване на въздействието на болестта върху качеството на живот на болните. Сред начините за лечение на шизофрения са:
- Медикаменти, предписани от психиатър – антипсихотичните лекарства могат да помогнат за стабилизиране на страдащия от шизофрения и да намалят риска от появя на симптоми в бъдеще.
- Разговорна и когнитивно-поведенческа терапия – различните видове психотерапия също могат да бъдат полезни инструменти, които да дадат насоки за по-добър контрол над стреса и симптомите.
Понякога симптомите на шизофрения могат да се влошат с времето – това обикновено става в случаи, в които предписаното лечение е прекъснато или не е достатъчно ефективно в индивидуалния случай. При подходящо лечение, което се спазва и коригира според индивидуалните нужди на болния, много хора с шизофрения могат да живеят пълноценен, продуктивен живот.