Как да водим разговори за психично здраве на работното място

Как да водим разговори за психично здраве на работното място

В предишната статия повдигнахме въпроса за това дали разговорите за психичното състояние са подходящи за работното място и дали трябва да споделите, ако имате психично заболяване. Като продължение, в този материал ще дадем насоки как да се подготвите и да проведете разговор по тези теми, ако сте преценили, че сте готови за това и средата в офиса ви го позволява.

Ще засегнем разбира се и въпроса какво да направите, ако този разговор доведе до негативни последици за вас, както и какво да направите, ако сте „от другата страна“ и ваш колега или служител реши да сподели с вас за своето психично заболяване или за предизвикателство, през което преминава в момента.

Как да се подготвите и да проведете разговор в работата си за психичното си състояние

1) Въпроси, които да си зададете, преди да започнете разговор за психичното си здраве на работното си място

Ако сте взели решение да споделите информация за своето психично състояние, предварително трябва да си зададете следните важни въпроси:

  • Готов ли съм наистина да говоря за психичното си състояние?
  • Защо искам да говоря за психичното си състояние на работа?
  • С кого искам да споделя и защо?
  • Какви са следващите стъпки, които искам този човек да направи след разговора?
  • Какво ме тревожи по отношение на споделянето на тази информация?

Имайки отговори на тези въпроси, ще ви помогне да се подготвите за разговора, и да имате сигурност, яснота и цел. Така няма да имате усещането, че е задължително да споделите, а ще знаете защо водите този разговор и можете да го насочите в посоката, която искате.

Докато обмисляте отговорите, може да осъзнаете, че все още не сте готови да говорите за психичното си състояние на работа и това е напълно нормално. Решението дали и какво да споделите зависи напълно от вас и не сте задължени да правите, ако не се чувствате комфортно.

2) Заявете целите си в началото на разговора, за да е ясно защо го в

Независимо дали споделяте или слушате, трябва да знаете, че разговорите за психично състояние на работното място не винаги се развива линейно, нито винаги е лесен. По тази причина, ясното поставяне и разбиране на целта и от двете страни още от началото на разговора, е изключително полезно – така, ако разговорът се отклони, винаги можете да се върнете към основата тема и да постигнете нужния резултат, както и да съгласувате стъпките, които са необходими за това.

3) Не е необходимо да споделяте всяка подробност за това, през което преминавате – имате пълен контрол над детайлите

В някои случаи разговорът може да протече леко, да се почувствате свързани и приети от човека, с когото говорите. В други моменти може да е по-трудно, да не усещате тази свързаност с другия участник. Някои компании може да поискат разкриване на повече информация за психичното състояние на служителя, за да бъдат променени условията на на работа или на допълнителното здравно осигуряване и т.н.

В такива ситуации можете да споделите само толкова, колкото е необходимо, при това само с хората, на които им е необходима тази информация – например, не е необходимо да показвате данни от изследвания или диагнози на прекия ви ръководител, но може да се наложи да предоставите медицинска информация на служителите, които се занимават с допълнително здравно осигуряване. Но не е необходимо да навлизате задълбочено в споделяне на това какви травми имате, какви са симптомите ви и т.н. 

Ако ви е по-лесно, помислете как бихте споделили за физическо заболяване в офиса – можете да кажете, че сте имали стомашно неразположение, вместо да навлизате в детайли как точно е протекло заболяването, но можете и да решите да споделите повече информация с част от колегите си. Същото важи и при психични заболявания.

4) Споделете откровено, ако изпитвате страхове или притеснения в разговора

Бъдете ясни относно всички притеснения, които имате (например, че не искате този човек да ви вижда по различен начин или да споделя вашата информация с други, без вашето съгласие). Изразяването на тези опасения е начин да поставите граници около личната си информация. Плюс това, признаването, че това е чувствителна, дори страшна тема за вас, може да помогне за премахване на напрежението – както вашето, така и на събеседника ви.

Нормално е, когато споделяте каквото и да е, свързано с психичното ви състояние, да изпитвате дискомфорт, особено когато става дума за работна среда. Въпреки че психичното здраве трябва да бъде приемано наравно с физическото, не само в България, но и по целия свят, все още страхът да бъдеш ”различен” съществува. Трябва да знаете обаче, че не сте сами – по време на пандемията почти всеки е имал сам или е наблюдавал у близките си подобни преживявания. Сега хората са по-склонни да проявят емпатия и разбиране. Като допълнение, начинът, по който човекът отсреща ще реагира на споделянето на опасенията ви, може да ви даде допълнителна насока как да продължите разговора и доколко открити да бъдете. 

5) Бъдете готови да обясните повече за вашето психично заболяване, ако човекът, с когото говорите, не е запознат с него

Освен ако не работите в сферата на здравните услуги, специфично насочени в областта на психичното здраве, има възможност човекът, с когото говорите, да не е запознат с вашето конкретно психично заболяване и да не може да разбере какво преживявате. Това не е нещо страшно, трябва да му разкажете повече за това какво представлява конкретното психично страдание, например клинична депресия, биполярно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство и т.н.,  така че да може да разбере за какво говорите. Можете да му разкажете и някои основни симптоми, които бихте могли да проявите по време на работа или какво би ги провокирало.

Тук отново ще напомним  – не е необходимо да влизате в детайли, които не искате да споделяте. Споделете само това, което се чувствате готови и смятате, че ще допринесе за постигане на целта на разговора ви.

6) Недоразуменията или усещането за неловкост не ознавачават автоматично, че разговорът не е продуктивен

Както споменахме и по-горе, разговорът може да не протече съвсем гладко. Възможно е да възникнат недоразумения или неловкост, но това не означава, че няма да постигнете целта си. Всичко, което се случва по време на дискусията, е начин да достигнете до яснота. Това може да отнеме повече време и търпение, но при желание и от двете страни, справянето с недоразуменията и погрешните схващания може да доведе до наистина полезни резултати.

Имайте предвид, че един такъв разговор може да е само първата стъпка – възможно е да отнеме известно време, както и допълнителни разговори, преди събеседникът ви (колега, мениджър или специалист “Човешки ресурси” да разбере как може да помогне.

7) Задайте очаквания за следващите стъпки

По време на разговора не забравяйте да отделите време и на конкретните промени, които очаквате, какви са конкретните действия, които очаквате човекът, с когото говорите, да предприеме 

В зависимост от целите, които сте си поставили, следващите стъпки могат да варират. Може да е всичко – от неформален разговор на всеки две седмици, промяна на длъжността или проекта, по който работите (ако е възможно), промяна на начина на общуване с някого, съдействие за лечение и рехабилитация, например с допълнителен пакет към здравното ви осигуряване (за това може да се наложи да предоставите допълнителни медицинска документация) и други. Просто не забравяйте да кажете от какво имате нужда и, ако предложените от вас стъпки не са във възможностите на компанията, в която работите, да потърсите заедно други решения.

В случай на негативни последици, знайте правата си

При разкриването на каквато и да е лична информация, винаги има известен риск от възникване на негативни последствия. Трябва да знаете обаче, че това е незаконно и дори в България вече се обръща сериозно внимание на дискриминацията на работното място и то има последствия.

Има няколко начина, по които можете да реагирате, в случай, че разговорът за психичното ви състояние има неприятни последици. Желателно е, доколкото е възможно да градирате реакцията си и да преминавате към по-високо ниво, само ако не видите положителен резултат от предходната стъпка, която сте предприели.

  • В случай, че сте споделили за психичното си състояние в поверителен разговор с колега, той е предал доверието ви и сега се сблъсквате с тормоз на работното си място под една или друга форма, първият човек, към когото да е обърнете е вашия мениджър.
  • Ако сте разговаряли с с мениджър и той се отнася към вас по различен начин, или не желаете да обсъждате проблема с колегите си с прекия си ръководител, можете да се обърнете към отдел “Човешки ресурси”.
  • В определени случаи или ако няма резултат от вътрешнофирмената комуникация, можете да се консултирате с адвокат по трудово-правни въпроси, който да ви посъветва как да защитите правата си.

Как да реагирате, ако колега ви сподели за психично заболяване

Независимо дали вие самите се справяте с психично страдание, или не, ако колега ви се довери и ви разкаже за психичното си състояние, бъдете непредубедени и му покажете, че е безопасно да разговаря с вас. 

Какво да направите, ако моментът е неподходящ за разговор

Ако в конкретния момент сте заети, уверете го, че разговорът е важен за вас и предприемете конкретни действия по планиране на удобно време, в което да можете да му отделите достатъчно време, за да го изслушате.

Създайте атмосфера на доверие и изслушайте внимателно какво има да ви каже човекът

Ако вие сте в позицията на слушател, най-доброто, което можете да направите, е да покажете на човека, че може да ви имат доверие. Бъдете модел за подражание – споделяте за собственото си психично здраве, изградете обща култура и базово разбиране за поддържане на психичното здраве и за психичните заболявания и не толерирайте по никакъв начин съществуващи предразсъдъци и стигматизация по темата за психичното страдание.

Попитайте човека, който споделя, от какво има нужда

Когато някой сподели с вас за психичното си състояние, не предавайте доверието му и уважавайте личното му пространство (освен, в случаите, когато става дума за състояние, което налага вземането на спешни мерки). Попитайте го как можете да му помогнете – т.е. дали има нужда само да го изслушате и да сте запознати със ситуацията, или има нужда да предприемете конкретни действия. По време на разговора посветете цялото си внимание на това, което ви казва, без да се разсейвате. Накрая направете обобщение на последващите стъпки (ако се очакват такива), за да сте сигурни, че има яснота и за двете страни.

При какви ситуации трябва да реагирате незабавно

Изключително важно е, ако някой ви сподели, че планира да нарани себе си или други, да реагирате моментално. Това е пример за ситуация, която изисква спешна намеса. При непосредствена опасност за живота на човек, е изключително важно да се обадите на 112 или ако ситуацията не е толкова спешна, на местен център по психично здраве. 

Какво да направите в края на разговора

Споделянето на подробности за психичното състояние на човек на работното му място може да бъде трудна стъпка, затова поощрете човека за проявената смелост и откритост. Позволете му да води разговора и следете настроението му – това ще са вашите насоки, ако слушате внимателно. 

В случай, че не знаете какво да кажете, често едно искрено „Благодаря, че ми довери това, няма да го споделя с никого“, може да помогне много. Често хората просто имат нужда да бъдат изслушани.

Още по темата: психично здраве

Забележка:

Публикациите, поместени на уебсайта, са само с информационна цел и не са поставяне на диагноза.

Преди да предприемете или прекъснете лечение, да промените назначената си терапия, приема или дозировката на лекарствата си, задължително се консултирайте предварително с лекуващия си лекар.

Ако нямате такъв, можете да се обърнете към психиатъра към комплекс за рехабилитация и реинтеграция на хора с психични заболявания „Свети Рафаил“ – д-р Васил Урумов.

Полезно и актуално

Съвети

Новини

Референции

Други

Последни публикации

Частично финансиране на рехабилитация на психични заболявания.

Частично финансиране на рехабилитация на психични заболявания във фондация “Свети Рафаил”

Психичното заболяване не е присъда! Можете да върнете контрола над живота си!
Фондация “Свети Рафаил”, със съдействието на @Столична община, осигуряват частично финансиране на рехабилитация на психични заболявания.

Психотична депресия

Психотична депресия

Някои хора, които имат тежка депресия, могат да има и симптоми на психоза, като визуални халюцинации, чуване на гласове, усещане за вина, неверни вярвания и други. Депресията с психоза е известна като психотична депресия.

Голямо депресивно разстройство (клинична депресия)

Голямо депресивно разстройство (клинична депресия)

Всеки човек се чувства потиснат понякога. Научете кога може да става дума за клинична депресия, какви са симптомите и кога да говорите с лекар

Диагностициране на психично заболяване

Диагностициране на психично заболяване

Процесът по диагностициране на психично заболяване може да бъде дълъг и сложен и да изисква търпение и постоянство. Научете как протича той

За фондация "Свети Рафаил"

За нас

Екип

Свободни позиции