Дисоциацията е нарушение в начина, по който умът обработва информацията. Страдащият обикновено се чувства откъснат от мислите, чувствата, спомените и заобикалящата го среда. Това може да повлияе на чувството му за идентичност и възприятието му за време.
Симптомите на дисоциация могат да изчезнат сами. Понякога това отнема часове, дни и дори седмици. При налични симптоми на дисоциация, особено за по-продължителен период от време или повтарящи се епизоди, особено такива, които пречат на ежедневието на човека, се препоръчва консултация с лекар. Лечение е по-вероятно да бъде предписано в случаите, в които дисоциацията се дължи на изключително тревожно преживяване или при наличие на психично разстройство като шизофрения. Въпреки това, и в други случаи може да бъдат предписани различни видове терапия, по преценка на лекаря и индивидуалното състояние на пациента.
Симптоми на дисоциация
Хората с дисоциация може да забравят неща или да имат пропуски в паметта си. Може да мислят, че физическият свят не е реален или че самите те не са реални.
Може да забележите и други промени в начина, по който се чувствате, като например:
- Усещане за извънтелесно преживяване
- Периодично чувство сякаш си различен човек;
- Учестено биене на сърцето или замайване;
- Чувство на емоционална вцепененост или откъснатост;
- Малко или никакво усещане за болка.
Други симптоми, свързани с дисоциацията, могат да бъдат:
- Променено чувство за време;
- Забравяне как си стигнал някъде;
- Наличие на тунелно зрение
- Чуване на гласове в главата си;
- Наличие на интензивни ретроспекции, които се усещат като истински;
- Чувство за пълна неподвижност;
- Потапяне във фантастичен свят, който изглежда реален
Какво е усещането при дисоциация?
Дисоциацията може да се усеща сякаш човекът е извън тялото си. Все едно наблюдава себе си отстрани. Друг начин за преживяването ѝ е наличие на чувство за откъснатост от собствените емоции и идентичност. Някои хора внезапно осъзнават, че не могат да си спомнят нещо. Те може да се лутат, докато се дисоциират, и да забравят как са стигнали до определено място. Може да забравят и някои особено мъчителни или шокиращи преживявания. Някои хора с дисоциация чуват гласове в главата си или се чувстват обзети от алтернативни самоличности.
Дисоциационна тревожност
Дисоциацията почти винаги е, пряко или косвено, свързана с тревожност. В някои случаи се изпитва тревожност, или дори паника, заради начина, по който дисоциацията води до дезориентация. Дисоциацията е и симптом на някои тревожни разстройства, в това число, остро стресово разстройство и посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Хората, които са преживели травма, могат да се дисоциират, за да избегнат връщането към преживяното в съзнанието си.
Причини за дисоциация
Причините за дисоциация могат да са различни. Вече стана дума за посттравматичното разстройство, което ще разгледаме първо. След него посочваме и още няколко възможни причини за поява на дисоциация.
Дисоциация след травма
След преживян наистина стресов епизод, хората често се откъсват психологически от настоящия момент. Това се нарича перитравматична дисоциация. Експертите смятат, че това е техника, която умът използва, за да предпази психиката от пълното въздействие на преживяването, което човекът е имал, подобно на временната загуба на памет след травматично събитие.
Перитравматичната дисоциация може да се случи, след преживяване на събития като:
- сексуално или физическо насилие;
- различни форми на злоупотреба в детска възраст;
- бойно или военно обучение за оцеляване;
- изтезание, залавяне, отвличане и други подобни;
- тежко пътнотранспортно произшествие;
- природни бедствия.
При повтарящи се обезпокоителни преживявания, човек може развие тежки форми на дисоциация, известни като дисоциативни разстройства. Те могат да включват излизане от обичайното съзнание и поведение, които човекът е имал, забравяне на епизоди или факти, дори формиране на различни идентичности в ума на страдащия.
Хипноза
Когато човек мечтае или е оставил ума си да се рее, той се намира в един вид „автохипнотично състояние“. В такива моменти е възможно да няма силна осъзнатост за тялото си. Има и други видове хипноза, които могат да поставят потребителя в по-дълбоко дисоциирано състояние. Обучен специалист може да използва терапевтична хипнотерапия, за да помогне за справяне с болка, тревожност, пристрастяващо поведение или посттравматично стресово разстройство.
Някои наркотици
Употребата на психоактивни вещества, като алкохол и наркотици, може да доведе до загуба на чувство за идентичност или реалност. Изследванията показват, че хората, които приемат определени видове психеделици, като псилоцибин и LSD, съобщават за краткотрайна загуба на чувството за себе си.
Медитация
Медитацията е състояние, подобно на мечтаенето. То може да спомогне за намаляване на осъзнатостта за „тук и сега“, по време на самото медитиране. Някои експерти по медитация казват, че губят осъзнаване за себе си или тялото си по време на определени практики за осъзнатост.
Видове дисоциация
Честите и продължителни травматични преживявания могат да доведат до тежки форми на дисоциация. Те аа известни като дисоциативни разстройства. При тях човек може да напусне нормалното си съзнание, да забравя неща, да има временна или постоянна амнезия или да формира различни идентичности в ума си.
Някои от вдовете дисоциация и дисоциативни разстройства са описани по-долу.
Деперсонализационно разстройство
При този вид дисоциативно разстройство усещането може да е за „отдалечаване от тялото“ или отделяне от себе си.
Разстройство на дереализацията
Светът изглежда като сън и отделен от страдащия. Чувството за време може да бъде засегнато, създавайки усещане, че времето се ускорява или забавя.
Дисоциативна амнезия
Обикновено възниква внезапно, този вид загуба на паметта може да продължи само минути или часове, или в редки случаи – месеци или години. Страдащият може да забрави различни травматични преживявания или основна информация за живота си.
Дисоциативно разстройство на идентичността
То е известно като разстройство на множествената личност. Усещането при това психично разстройство е сякаш множество хора живеят в ума, пречейки на усещането за себе си. Това дисоциативно разстройство може да доведе до смяна на идентичността на болния.
Албуминоцитологична дисоциация
Албуминоцитологичната дисоциация се отнася до цереброспинална течност с високо ниво на протеин и нормален брой клетки. Използва се за диагностициране на синдрома на Гилен-Баре, състояние, при което нервните клетки се атакуват от имунната система, причинявайки слабост и понякога парализа.
Психични състояния, свързани с дисоциацията
Дисоциацията може да бъде свързана с определени психични разстройства. Освен шизофрения и посттравматично стресово разстройство, дисоциацията има връзка и с:
- остро стресово разстройство;
- гранично личностно разстройство;
- афективни разстройства;
- обсесивно-компулсивно разстройство;
- депресия;
- хранителни разстройства.
Аутизъм и дисоциация
Хората от аутистичния спектър може да са склонни към дисоциация. Преживявания, които могат да предизвикат дисоциация, като тревожност и травма, са често срещани сред хората с аутизъм.
Симптомите на аутизъм, като сензорни затруднения и проблеми с усещането на емоции, могат да бъдат преплетени с дисоциацията. Дисоциацията може да е начин хората с аутизъм да се справят със сензорното претоварване, чувството на претоварване от шум или допир, или промените в обкръжението.
Може да е трудно да се разпознае дисоциативно разстройство на идентичността при хора, които маскират (крият) разстройството си от аутистичния спектър. Маскирането може да причини объркване в идентичността и чувство за откъснатост от истинското аз. Много хора от аутистичния спектър имат богат вътрешен свят и са склонни към мечтания, които могат да бъдат объркани с дисоциация.
Дисоциация и депресия
При чести епизоди на дисоциация, е по-вероятно страдащият да има хронична депресия. Повечето хора, които имат дисоциативно разстройство на идентичността, страдат и от депресия.
Няма специфично лекарство за дисоциация, но лекуващият лекар може да предпише антидепресанти за лечение на свързаните с нея симптоми, като депресия и тревожност.
Рехабилитация на психични заболявания от фондация „Свети Рафаил“ – Панчарево
Фондация „Свети Рафаил“ предлага социални услуги по психосоциална рехабилитация на психични заболявания и реинтеграция на хора с психични страдания, след оказано лечение и овладяване на острите състояния на болестта. Услугите ни включват защитено жилище за настаняване, пълен пансион и 24-часова грижа, дневен център за целодневно и полудневно настаняване и почасова грижа – до 3 часа на ден. Комплексът е разположен езерото Панчарево в София и предлага спокойствие и максимален комфорт за възстановяване на хората с психични заболявания.
Кой може да се възползва от услугите по психосоциална рехабилитация на психични заболявания?
За да предложим макисмално ефективна рехабилитация на психични разстройства, спокойствие и интегритет на потребителите, настанени в защитеното жилище или посещаващи дневния център, имаме няколко изисквания:
- диагностицирано психично разстройство, оказано лечение и овладяване на острите състояния на болестта;
- възраст на потребителя от 18 до 60 години;
- болният да няма история или да не страда в момента от зависимост към наркотици, алкохолна зависимост, зависимост към хазарти или екранни зависимости;
- премината консултация при психиатъра на комплекс „Свети Рафаил“, д-р Васил Урумов, за оценка на състоянието на психично болния и препоръка за социална услуга, която ще е подходяща за него – информация за контакт с д-р Урумов, можете да намерите на уебсайта на superdoc.bg
Как да се възползвате от психосоциална рехабилитация на психични заболявания?
Има няколко стъпки, които са необходими, за да се възползвате от услугите по психосоциална рехабилитация на психични заболявания, предлагани от комплекс „Свети Рафаил“:
- Уверете се, че психично болният отговаря на изискванията по-горе.
- Запишете си час за разговор и консултация с психиатъра към комплекс „Свети Рафаил“, д-р Васил Урумов – информация за контакт ще откриете от тук.
- Свържете се с нашия екип за уточняване на детайли по започване на услугата по психосоциална рехабилитация на психични разстройства, която сте избрали – можете да се обадите на телефон 0886 422 222 или да се свържете с нас по някой от другите начини, описани на страницата за контакт с фондация „Свети Рафаил“.
Цени за психосоциална рехабилитация и ресоциализация на хора с психични заболявания
Настаняването в защитено жилище „Свети Рафаил“ включва изготвяне на индивидуална терапевтична програма, пълен пансион и 24-часова грижа от нашия екип, индивидуална и групова терапия, допълнителни дейности и екскурзии и други. Свържете се с нашия екип за цена и допълнителна информация.
За посещение на дневен център „Дневна грижа“ и почасова терапия и психосоциална рехабилитация и реинтеграция за психично болни, имате възможност да се възползвате от частично финансиране, осигурено със съдействието на Столична община. За целта, психичното заболяване трябва да бъде установено от специалист и да разполагате със съответните документи, включително и решение от агенция „Социално подпомагане“.
