Покрай пандемията и социалната изолация, все повече започва да се повдига темата за важността на психичното здраве, в това число, и на работното място. Но въпреки че важността му се осъзнава, не всеки е готов да води разговори, свързани с психичното си състояние, особено когато става дума за работна среда и това се дължи както на възпитанието и модела, който хората виждат, докато растата, така и на опита, който трупат, когато самите те започнат да работят.
Няма да се уморим да повтаряме, че психичното здраве е неделима част от общото състояние на човек, също толкова важно, като физическото. По тази причина, темата не трябва да се стигматизира, нито да се превръща в табу и за щастие, все повече работодатели и служители в отделите “Човешки ресурси” разбират това и работят активно за повече прозрачност не само на “високите” нива в компанията, но за служителите.
Психичното здраве като тема – табу за служителите
В българското общество немалко хора са израснали с идеята, че никога не трябва да се говори за психичното здраве, че това е срамно и ще доведе до отхвърляне и подигравки. Затова голяма част от хората не знаят откъде да започнат, дори да имат желанието да бъдат по-открити по тези теми.
Има случаи, в които служителите се извиняват с физическа болест пред ръководителите и колегите си, вместо открито да признаят, че имат паническа атака, например. И това не е необичайно, нито характерно само за България – анкета, проведена от Aetna през 2020 г., установява, че 51,7% от служителите с психични заболявания избягват да казват истината относно причините за отпуска си по болест.
Трябва да имате предвид обаче, че прикриването на истината добавя още натиск и усложнява ситуацията, която и без това е изключително деликатната. Ако сте имали подобен случай, със сигурност знаете, че не е забавно да се опитвате да измислите правдоподобна история, която да звучи приемливо за останалите, докато самите вие вече не мислите ясно. А самият факт, че чувствате, че трябва да изречете лъжа за това как се чувствате, за да бъдете приети, добавя нова тревожност. И не на последно място, процесът на възстановяване при психично страдание се повлиява значително, когато знаем, че сме приети такива, каквито сме, и имаме спокойствието и свободата да правим нещата, които ни карат да се чувстваме по-добре и спомагат за нашето възстановяване. Когато има притеснение, че действията, които ни помагат, потенциално могат да ни злепоставят; например, ако сте взели болничен, но излезете на дълга разходка, за да успокоите тревожността си, и постоянно мислите какво ще стане, ако колега ви забележи навън и разбере, че се “преструвате” на болен; това може да забави рехабилитационният процес. Много по-трудно е човек да постигне по-здравословен и балансиран начин на живот, когато чувства, че не може да бъде честен за случващото се с него.
За щастие, компаниите стават все по-отворени към комуникация по темите на психичното здраве, но за да се постигне успех, всички ние трябва да се научим как да сме по-открити, да можем да бъдем честни за преживяванията си, без да се страхуваме от последствия, а също и и да се научим да изслушваме останалите и да ги подкрепяме.
Дали и кога да споделите за психичното си състояние в офиса?
Предлагаме ви няколко насоки, които ще ви помогнат да решите дали искате и дали има условия на работното ви място за споделяне на информация за психичното ви здраве.
1) Помнете своето “защо” в разговорите за психично здраве на работното място
Преди да започнете открито да говорите за психичното си състояние на работа, трябва да сте си отговорили конкретно на въпроса защо искате да говорите за психичното си здраве на работното място и какви резултати очаквате да постигнете. Това ще ви помогне не само да инициирате разговора, но и да го насочвате по подходящ начин, така че да имате успех. Разкриването на информация за психичното ви здраве трябва да има ясна и конкретна цел, а не само, за да споделите с някого. Това е особено валидно, когато става дума за работното ви място.
Разбира се, усилията трябва да дойдат не само от ваша страна – сред най-важните цели на такъв тип разговори от страна на работодателите, специалистите по човешки ресурси и ръководителите на екипи, е хората да бъдат насърчавани да следят и да се грижат проактивно за психичното си здраве, без да се чувстват виновни или да изпитват е страх за работата си, когато се сблъскват с временни или постоянни предизвикателства в психологичен аспект.
В началото може да изглежда страшно – всеки е чувал поне веднъж в миналото си, че ако има психично заболяване, трябва да крие състоянието си от работодателите на всяка цена. Затова, първо, трябва да ви поздравим за смелостта и откритостта! А за да постигнете и добри резултати, е изключително важно да сте подготвени за разговора, като се съсредоточите върху вашето “защо”.
Преди да започнете разговор за психичното си здраве, помислете какво се надявате да постигнете с дискусията и кой би бил най-подходящият човек за това. Не е необходимо да си поставяте дългосрочни или твърде високи цели за разговора. Става дума по-скоро за нещо конкретно, от което се нуждаете в този момент.
Пример за такъв тип цел е да получите съгласието на ръководителя си, когато трябва да си тръгнете по-рано от работа за терапевтична сесия. Друг пример е, ако знаете, че поведението ви в офиса напоследък е било по-различно и искате да обясните на част от по-близките си колеги каква е причината за това и да им помогнете да ви разбират и подкрепят при подобни ситуации в бъдеще.
Каквато и цел да си поставите, предварителното обмисляне и точното ѝ формулиране, ви помага да планирате какво да кажете, на кого и кога.
2) Не е задължително да имате диагностицирано психично заболяване, за да споделите в офиса
Вашите чувства са валидни, както и вашите нужди. Служителите говорят за психичното си здраве по различни причини, без това задължително да е свързано с диагностицирано психично заболяване. Дори напротив, най-често разговорите в офиса, свързани с менталното здраве, се случват в моменти, когато хората изпитват временни трудности, които се отразяват на психичното им състояние, но повечето хора го правят по инстинкт, без да си дават сметка, че всъщност именно в този момент, психичното им здраве е в опасност. Помислете, колко пъти ви се е случвало да чувате или дори да инициирате на работното си място разговори, отнасящи се до несигурност, претоварване и силен стрес в работата, сериозни семейни, лични, финансови или здравословни проблеми, когато вие или някой от колегите ви сте в период на сериозен преход в живота си, или скърбите по загуба на близък човек?
Всъщност, хората с психични страдания по-рядко споделят за това в офиса, поради страха да се сблъскат с неразбиране, социално отхвърляне и дори заради възможността да бъдат уволнени.
Това обаче може да е далеч от истината за повечето компании, дори в България. Пандемията и социалната изолация дадоха нова гледна точка и разбиране за начина, по който психичните преживявания влияят на работния процес и то не само чрез наблюдение на резултатите на служителите, но и през лично преживяване.
3) Признаци, че работното ви място е отворено за разговори относно психичното здраве
Психичното здраве на служителите трябва да е приоритет и ценност за компанията, в която работите, а не само “модерна фраза” от обявите за работа или част от речи на ръководството, които целят да стимулират персонала. Има няколко неща, които могат да ви помогнат да разберете дали за компанията, в която работите, наистина се интересува и полага усилия за бланасираното психично здраве на служителите си.
- Когато служител преминава през труден етап или изпитва негативни емоции, това се приема нормална част от работния процес и се подхожда с разбиране и подкрепа;
- Колегите и мениджърите ви говорят открито и спокойно за собствените си психични преживявания;
- Хората споделят, че посещават психотерапевт или открито споделят, когато трябва да отделят време от работния си ден за терапевтична сесия.
4) Сигналите, че работното ви място може да не е подходящо за разговори за психичното здраве
Колкото и позитивни страни да има да сте автентични и открити на работното си място, има компании, в които това може да има негативни последици. Затова, преди да вземете решение да бъдете открити за психичното си здраве в офиса, е добре да се огледате и за признаци дали не е по-добре да сте по-дискретни. Ето няколко сигнала, които да ви направят по-предпазливи:
- на организационно ниво изобщо не става дума за психичното здраве, още ясен сигнал е, ако подобни разговори са активно избягвани или се случват “тайно”;
- хората предпочитат да си вземат почивен ден или болничен, под предтекст, че имат физически проблем, вместо да признаят открито, че имат психично заболяване;
- в моменти на несигурност, силен стрес или предизвикателства в личен или професионален план, служителите нямат към кого или се притесняват да споделят или да потърсят помощ и покрепа от ръководителите си или колегите;
- емоционалният стоицизъм се насърчава, а всяка проява на слабост бива игнорирана, осмивана или откровено отхвърляна – фрази, като “стига си се лигавил”, “стегни се малко” и т.н. в моменти, в които някой преминава през труден период в психологически план, са изключително показателни за лошо управление на психичното здраве на служителите;
Не е нужно дори да се споменават случаите, в които на работното място е прието или се толерират подигравки или черен хумор, свързан с психични страдания или използването на езика на психичните заболявания за описване на чувства или дори като показване на отношение към трети човек.
При много подобни предупредителни сигнали, за съжаление, най-вероятно работното ви място наистина не е подходяща среда за откритост по отношение на психично страдание. В такива моменти, може би е по-добре по-добре да не споделяте за психичното си състояние или да сте изключително внимателни с кого разговаряте и как реагира той. Може би е добре да помислите и за промяна на работното си място, ако имате такава възможност.
